Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Ако се наложеше да призове второто й семейство да свидетелства при установяването на нейната самоличност за да спаси живота си и избегне затвора, нали това щеше да разкрие лъжите на баща й пред тях. И след като никой не знаеше къде в Колорадо се бе загубил Метю Марстън, беше невъзможно да го призове на помощ. В неговия живот имаше толкова много забъркани истории, които можеха да излязат наяве. Чарлз я беше предупредил, че е опасно както да каже истината, така и да продължава измамата, затова й оставаше само един изход. Веднага щом Стив я освободи, тя трябва да се махне колкото може по-далече от тази опасност и да отиде в ранчото на Чапман.
Джини тайно наблюдаваше Стив. Той също изглеждаше загрижен. Яздеше дълбоко замислен, като несъзнателно галеше ръката й, която лежеше на кръста му. Веднъж той се пресегна назад, за да й помогне да запази равновесие при едно стръмно спускане, а след това я задържа там по-дълго, отколкото беше необходимо. Досещаше се, че той мисли за нея. Желаеше я, това бе повече от ясно. Но дали ставаше дума само за физическо привличане? Беше ли това против волята му? Наистина ли този човек можеше да се възползва от тяхната близост и да изкопчи от нея някакви улики? Наистина ли му бе по-скъпа, отколкото той желаеше? Повече, отколкото би признал пред нея или даже пред самия себе си? Как би могло това да бъде истина след всичко, което бяха изживели заедно… „Не си причинявай тази болка, Джини. Случилото се няма за него онова значение, което ти му отдаваш.“ Искаше сърцето й да не бе допълнило: „Не още, той просто не го осъзнава. Той не може да допусне, че има някой, който може да го обича и желае с такава сила, с каквато го обичаш и желаеш!“
Стив бавно се придвижваше, за да не събуди изморената жена, преди закуската да е готова. И снощи се наложи да й даде уиски вместо сънотворно. Нещо не беше наред. Тя бе прекалено потисната в сравнение с жената, която бе опознал по време на пътуването с кервана. Къде останаха раздразнителността и духа й? Защо не му крещеше и не го ругаеше? Защо не бе поискала обяснение или поне повече информация? Дали беше мълчалива и измъчена заради мъката по загубения баща, или просто бе засегната от разкриването на лъжите, които той и Чарлз й бяха сервирали, или само бе разтревожена, че той ще установи и нейната вина, ако продължи да се занимава с разследването?
Джини се размърда и дълбоко пое въздух. После се усмихна и пак въздъхна, вече с удоволствие. Какво ухание! Миризмата на кафе, курабии и бекон я гъделичкаше по носа и стомаха.
Стив я смушка по рамото.
— Ставай, сънливке, или ще изям всичко сам. Захващам се с яйцата, така че размърдай се, жено.
Джини седна и разтри очи. Надникна в тенджерката, после вдигна поглед към него и недоверчиво попита:
— Как? Откъде?
— Имам си начин — усмихна се Стив.
— Да не би да има град наблизо? — поинтересува се тя.
Стив неправилно схвана изненадата й за желание да се махне по-бързо от него.
— Не, само една ферма. Едва ли ще искаш да останеш там. Един фермер и двамата му синове.
— И ти ги открадна? — попита тя и кимна към яйцата.
Стив я погледна косо и направи гримаса.
— Не. Защо винаги допускаш най-лошото за мен, Ана — и той раздразнено разбърка яйцата.
Тя разбра, че го бе засегнала.
— А не постъпваш ли и ти така по отношение на мен?
Той отново я погледна.
— Но аз имам сериозни основания, не мислиш ли?
— А аз нямам ли? Аз никога не бих използвала невинни хора по начина, по който ти го правиш: като се преструвам, че ги харесвам, за да мога да ги следя. — В същия миг тя се почувства виновна, защото смяташе да постъпи по същия начин с Бенет Чапман в Тексас.
Стив забеляза сепването й и странния израз на лицето й. Не беше откровена с него, но поне съвестта й караше бузите да пламват в този чудесен цвят, а чудесните й бадемови очи да примигват малко по-бързо от обикновено.
— Така, както ти постъпи с мен заради баща си? Отвличайки вниманието ми, докато той вкарва в ход злите си намерения. Вие двамата подозирахте ли, че някой агент може да ви проследи?
Напрегнатият момент не й позволи да обърне внимание на думата, която бе използвал за себе си.
— Това не е истина! Аз не знаех нищо за неговото престъпление!
— Значи си съгласна и сама го преценяваш като престъпление?
— Разбира се, че е! — Джини си заповяда да говори с по-малко плам. — А ти какво искаше да кажеш, когато спомена, че камъните са откраднати? И откъде са могли властите да разберат, че куриерът ще пътува с кервана?