Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Стив реши, че би могъл да й обясни:
— Скъпоценните камъни бяха откраднати от тук и от Англия. Няколко специални агенти събираха улики, разследваха и постепенно научиха за заговора на Червените магнолии. Няколко от тях намериха смъртта си за проявеното любопитство. Човекът, който ме нае, знаеше, че вашият керван е използван за прикритие, знаеше каква е сделката, предполагаше къде ще се извърши. Това, което не знаеше, бяха имената на замесените хора, защото агентът, който трябваше да ги установи, загина преди да ги съобщи. Заповядано ми бе да върна камъните и да разкрия злодеите.
Откраднати камъни… Значи затова Чарлз пътуваше със същия кораб за Америка! Убити агенти… Но това означаваше, че задачата не е безопасна за самия Стив. Той също можеше да бъде ликвидиран.
— И защо баща ти те взе от онзи аристократичен пансион? Не беше ли това с цел да те използва за прикритие, защото вие двамата не сте имали никакво намерение да се доберете до Тексас!
— Аз не знаех, че той не е закупил там собственост! — Чарлз й беше казал, че е купил магазин в Уейко, но беше излъгал. Беше й признал истината, докато пътуваха, но вече бе късно.
— Знам, че си му дъщеря, а не някаква хитра съучастница, наета срещу заплащане.
— Така ли? И откъде знаеш това?
— Проверих и това твърдение.
Джини знаеше, че смъртта на Ана не може да бъде известна в Джорджия, защото беше настъпила в друг щат.
— Преди или по време на пътуването?
— По време на пътуването — Стив съжали, че бе издал и тази проверка.
— А проверявал ли си такива неща и за някой друг?
— Не.
— Защо? — сигурно сред пътуващите бе имало и други подозрителни.
Стив разпредели храната и наля кафе.
— След онова, което се случи помежду ни, мисля, че основанията ми да го направя по отношение на теб са очевидни.
„Бил си привлечен от заподозряната, така ли“, мислеше си тя.
— Може и да са очевидни за човек като теб. И кога получи отговора?
Той искаше да научи какво й е известно и доколко е замесена. Имаше един-единствен начин да й помогне да се освободи от чувството за вина.
— Научих, че си му дъщеря в Монтгомъри. А във Виксбърг, докато ви чаках да дойдете, разбрах, че няма никакво ранчо.
Джини взе своята чиния и се замисли за датите. Той беше предприел опита за проверка по отношение на нея след първата им нощ заедно в Кълъмбъс, а проверката за двамата с баща й идваше след втората им нощ в Джексън. Вече е подозирал нея и Чарлз, което не му беше попречило да прави любов с нея при първа възможност. Подозренията му се бяха засилили, но това не го беше спряло и втория път. И след като се бе убедил, че човекът, който търси, е Чарлз, той беше планирал да…
— Значи си искал да ме изправиш очи в очи с фактите преди или след като… прекарахме заедно във Виксбърг?
Погледът му казваше „след“, но устата му не го изрече. Бяха спали заедно, след като я бе спасил и преди да разкрие истинската си задача. Но защо? Едно последно удоволствие, преди уличаващите разкрития да прекъснат взаимоотношенията им? И все пак, защо?
Той обърна внимание на това, че тя не каза „любихме“ и това, заедно с изражението на лицето й, го обезпокои. Без значение какво щеше да каже, за да оправдае, извини или обясни поведението си, то нямаше да промени нещата, а може би дори щеше да ги влоши.
— Хората и нещата не са винаги онова, което изглеждат, Ана.
Тя го стрелна с очи.
— Съгласна съм, мистър Кар. Мисля, че и двамата си го доказахме един на друг, и то в по-голяма стенен, отколкото и двамата предполагаме.
— Стига си ми отговаряла. Да ядем и да тръгваме.
Джини реши днес да бъде вежлива и да се държи приятелски с надеждата, че това ще й помогне да научи цялата истина от него. По време на една от почивките тя попита:
— По какво разбираш на какво разстояние пред нас се намират те?
Беше изненадан от въпроса й и новото й приятелско отношение.
— Общото състояние на следите ми показва колко време преди нас са минали оттук — и й обясни какво значи това.
— Но откъде знаеш, че следи, които са на един ден оттук, ще останат на един ден и следващата миля от пътя ни? Какво може да им попречи да се върнат по следите си и да ни устроят засада?
— Да се върнат по следите си ли? — напрегна се той. — Откъде знаеш за този номер?
Джини му каза за романите, които беше чела, за да се запознае със Запада, преди да дойде тук.
Стив се усмихна и отпусна, но не се засмя.
— Е, тук не е точно така. А сега имаш ли нещо против да ми разкажеш какво точно се случи по време на последния ви бивак. Не исках да те питам, за да не ти причинявам болка толкова скоро след случилото се.