Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Тогава бог проговори и сънят, който ме споходи, се осъществи. Далеч от вън долетя грозен вик, а след него още много други викове, крясъци и тропот от маршируващи крака. Огнени езици лумваха високо в небето, и всеки от пируващите запита разтревожен съседа си: „Какво е това?“ После от хилядите присъствуващи се надигна страшен писък: „фунг! фунг! фунг налитат върху нас! Бягайте, бягайте, бягайте!“
— Елате! — изкряска Джошуа и ме сграбчи за ръката, но аз измъкнах камата си, като я насочих срещу него, и той ме пусна. После избяга с другите благородници и аз останах сама върху високия си трон под златния свод.
Хората бягаха покрай мен, без да се бият. Те бягаха в пещерния град, бягаха към скалите, криеха се из пропастите, а след тях идваха фунг, които убиваха и опожаряваха, докато целият Мур избухна в пламъци. А аз седях, наблюдавах и чаках моята смърт.
Най-после, не зная след колко време, пред мен се появи Барунг с кървава сабя в ръце, която издигна към мен в приветствие.
— Поздрав, Дете на Царе — каза той. — Виждате, че Хермак е дошъл да спи в Мур.
— Да — отговорих аз, — Хармак е дошъл да спи в Мур и много от тези, които живееха тук, спят вечен сън с него. Какво от това? Кажете, Барунг, вие ли ще ме убиете или аз да се самоубия?
— Нито едното, нито другото, Дете на Царе — отговори той по високомерния си маниер. — Не ви ли дадох обещание отвъд, при прохода на Мур, а кога един султан на фунг е нарушил думата си? Аз взех обратно града, който е бил наш, както се заклех да сторя това, и го очистих с огън. — И той посочи към бушуващите пламъци. — Сега ще го съградя отново и вие ще управлявате под мое ръководство.
— Съвсем не — отговорих аз. — Но независимо от това имам към вас молба за три неща.
— Назовете ги — каза Барунг.
— Те са следните: първо, да ми дадете добър кон и храна за пет дни и да ме пуснете да отида, където желая; второ, ако все още е жив един планинец, Джафет, който ми стана приятел и накара и други да сторят същото, да го издигнете на почетно място под вашите заповеди; трето, да пощадите останалите от народа абати.
— Ще отидете, където пожелаете, и аз мисля, че зная къде ще отидете — отговори Барунг. — Някои мои съгледвачи снощи са видели четирима бели хора да яздят на отлични камили към Египет и ми го съобщиха, докато отвеждаха моята войска към тайния проход, който Хармак ми посочи и който вие, абати, никога не можахте да откриете. Обаче аз казах: „Нека си отиват. Правилно е храбри хора, които са били подигравани от абати, да получат свободата си“. Да, аз казах това, въпреки че единият от тях беше съпругът на дъщеря ми или почти такъв. Обаче тя не иска да знае повече за него, който предпочита да избяга при баща си, отколкото с нея. Така че беше по-добре и той да си отиде, иначе, ако го върнах, това би означавало смъртта му.
— Да — отговорих аз смело, — отивам след западните мъже и аз, която свърших с тези абати. Искам да видя нови земи.
— И да намерите стара любов, която мисли лошо за вас точно сега — каза той, като гладеше брадата си. — Е добре, не е чудно, защото тук е имало сватбено угощение. Кажете, какво се канехте да направите, о Дете на Царе? Да притиснете дебелия Джошуа до гърдите си ли?
— Не, Барунг, готвех се да сложа този съпруг в гърдите си. — И аз му показах камата, която бе скрита във венчалната ми рокля.
— Не — каза той усмихнато, — аз мисля, че камата е била най-напред за Джошуа. Все пак вие сте храбра жена, която можеше да спаси живота на любимия си с цената на своя собствен. Обаче, помислете си, Дете на Царе, че за много поколения вашите майки са били царици и при мен можете да останете царица. Как може жена с монархическа кръв от толкова поколения да изтърпи да служи на западен мъж в чужда страна?
— Точно това отивам да разбера, Барунг, и ако не мога да изтърпя, ще се завърна отново, но не за да управлявам абати, с които се разделям завинаги. И все пак, Барунг, сърцето ми подсказва, че ще изтърпя.
— Дете на Царе — отвърна той и ми се поклони. — Най-добрият ми кон ви очаква и петима от най-храбрите ми телохранители ще яздят за охрана с вас, докато съгледат лагера на западните хора. Отбелязвам, че е щастлив оня, който е роден да носи благоухаещата Пъпка на Розата на гърдите си. Колкото до останалото, мъжът Джафет е в ръцете ми. Той ми се предаде, защото не желаеше да се сражава за сънародниците си, които сториха голямо зло на неговите приятели, белите мъже. И, накрая, вече издадох заповедна се спре избиването, понеже абати са ми нужни като роби — макар и страхливци, те са сръчни в много занаяти. Само един още ще умре — добави той строго — и това е Джошуа, който искаше да ме залови с измама при входа на прохода. Така че не моли за него, кълна се в главата на Хармак, че това е напразно.