Пръстенът на Савската царица

Вдясно от нас лежеше големият град Хармак. Изглеждаше доста запустял. Входът му, през който бяхме избягали от фунг, беше отново изграден, но през него никой не влизаше или излизаше. Градът бе празен и, макар презряла, богатата реколта още не беше обрана. Явно бе, че фунг са напуснали страната. Сега бяхме срещу долината на Хармак и видяхме, че огромният сфинкс още лежеше там, както през многото хиляди години. Само главата му липсваше, защото се бе „преместила в Мур“, и на шията и рамената се бяха появили големи празнини, причинени от страхотната сила на експлозията. Освен това никакъв звук не идваше от загражданията, дето някога бяха свещените лъвове. Без съмнение всички те бяха мъртви.

— Не мислите ли — предложи Хигс, чиято археоложка страст бързо се разпалваше отново, — че бихме могли за половин час да отидем отново нагоре по долината и да хвърлим един поглед на Хармак отвън? Разбира се, Родерик и аз сме напълно запознати с вътрешността му и с бърлогата на лъвовете, но бих дал много само да изуча останалото за него и да направя няколко измервания и скици.

— Луд ли си? — запитах аз вместо отговор и Хигс се сви, но и до днес не ми е простил това.

Минахме бързо покрай монумента, чиято слава бяхме разрушили, и продължихме бързо нататък, докато тъмнината ни застигна почти срещу разрушено село, където Шадрах се бе опитал да отрови кучето Фараон. Тук разтоварихме камилите и лагерувахме, защото наблизо имаше вода и царевица за животните. Преди залеза Родерик отиде напред на разузнаване и като се завърна, съобщи кратко, че не бе видял никого. Тогава ние хапнахме от храната, и направихме военен съвет.

Въпросът беше, дали да вземем стария път към Египет, или през изсъхналите сега блата да пресечем на север по другия път, за който ни бе съобщил Шадрах. Според картата той щеше да бъде по-къс и Хигс го препоръчваше настойчиво, понеже, както открих после, мислеше, че ще открие повече археологически находки в тази посока. Аз бях за следване на познатия път, който, макар и дълъг и уморителен, бе сравнително по-безопасен поради безлюдността на пустинята. Оливър, нашият командир, ни изслуша внимателно, но запази мнението си. Скоро обаче въпросът бе решен от Родерик, който ни обърна внимание, че ако пътуваме на север, вероятно щяхме да се сблъскаме с фунг. Основанията му бяха, че като направил разузнаването си преди час, на по-малко от хиляда ярда засякъл следите на голяма войска. Сигурен беше, че това е войска на Барунг, която е минала оттам преди около десетина часа.

— Може моя жена с тях, така аз не иска да вървя тази посока, тате — добави той с искрена простота.

— На къде може да пътуват? — запитах аз.

— Не зная — отговори той, — но мисля те вървят заобиколно да нападнат Мур или може би да открият нова страна на север.