Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Тогава публиката започна да крещи:
— Те се признават за виновни! Предайте ги на смърт! — и така нататък, докато съдиите станаха от местата си и наобиколиха Македа, за да се консултират с нея.
— Небеса! Изглежда, че тя ще ни предаде! — възкликна Хигс, докато Оливър се обърна към него яростно и му заповяда да си държи езика, като добави:
— Ако беше на кое да е друго място, щеше да отговаряш за това злословие.
Най-после консултацията завърши. Съдиите отново заеха местата си и Македа вдигна ръка. Веднага дълбока тишина се възцари. Тогава тя започна да говори със студен и напрегнат глас:
— Неверници — каза тя, като се обърна към нас, — признахте се за виновни да сте предизвикали гражданска война в Мур и да сте избили много хора от народа му. За тези факти няма нужда от свидетели, тъй като много вдовици и деца без бащи могат да свидетелствуват за тях. Освен това, както доказа моят служител, вие сте извършили престъплението да отвлечете моята личност в пещерата и да ме държите там като заложница за безопасността ви.
Ние слушахме и ахнахме, а Хигс възкликна: „Боже мой, каква лъжа!“
Обаче никой друг от нас не каза нищо.
— За тези престъпления — продължи Македа — всички вие заслужавате жестока смърт. — Тогава тя поспря и добави: — И все пак, тъй като имам власт, аз смекчавам тази присъда. Постановявам още този ден вие и всичките ви стоки, които са ви останали и които сте намерили в пещерата и другаде, заедно с камилите за вас и багажа ви, да бъдете изгонени от Мур и ако някой от вас се върне тук, той ще бъде без друг съд предаден на палачите. Това правя, защото в началото на службата ви известно споразумение бе уговорено с вас и въпреки че сте прегрешили толкова много, няма да допусна славната чест на народа на абати да бъде опетнена даже и от следа на съмнение. Вървете си, Странници, и нека повече никога да не видим лицата ви!
И сега тълпата, залата закрещя в екзалтация, въпреки че чух и някой да вика: „Не, убийте ги! Убийте ги!“
Когато врявата утихна, Македа заговори отново:
— О, благородни и великодушни абати! Вие одобрявате този акт на милост, вие, които не бихте искали да ви смятат за безпощадни в далечни страни, където има други народи, толкова велики, колкото и вие. Не бихте желали да говорят, че ние, които сме най-добрите на света, ние, децата на Соломон, сме се отнасяли грубо даже със странствуващи кучета, които са достигнали до нашите врати, нали? Освен това ние повикахме тези кучета да ловуват определен звяр за нас, звярът с лъвска глава, наречен фунг, и, да бъдем справедливи към тях, те ловуваха добре. Следователно спестете им примката, въпреки че може да са я заслужили, и нека да избягат от тук с техния кокал, както казвате, кокалът, който те мислят, че са заслужили. Какво значи един кокал повече или по-малко за богатите абати, щом свещената им земя не е осквернена от кръвта на неверните кучета?
— Нищо! Съвсем нищо! — завика тълпата. — Вържете го на опашките им и нека вървят!
— Това ще бъде сторено, о мой народе! А сега, когато свършихме с тези кучета, имам друго нещо да ви съобщя. Може да сте помислили или чули, че твърде много ги харесвам, особено единият от тях. — И тя погледна към Оливър. — Е, добре, има определени кучета, които не желаят да служат, ако не ги погладите по главата. Следователно аз погладих това по главата, понеже все пак то е умно куче, което знае неща, дето ние не знаем, например как да се унищожи идола на фунг. О велики абати, би ли могъл някой от вас наистина да повярва, че аз, древната кръв на Соломон и Сава, аз Детето на Царе, възнамерявах да дам благородната си ръка ма един странствуващ неверник, пристигнал тук да бъде нает? Бихте ли могли наистина да повярвате, че аз, тържествено сгодената с принца на принцовете Джошуа, моят чичо, даже и за момент в сърцето си наместо него бих предпочела такъв човек? — И отново тя погледна към Оливър, който направи рязко движение, като да се канеше да проговори. Обаче, преди да отвори устата си, Македа продължи:
— Е добре, ако сте повярвали, без да предполагате, че през пялото време съм действувала за безопасността на народа ми, скоро ще бъдете разубедени, тъй като утре вечер ви каня на тържествената церемония за моята сватба, когато съобразно древния обичай ще счупя чашата с този, когото на идната нощ вземам за мой съпруг.
И тя стана, като се поклони три пъти на публиката, а после протегна ръката си на Джошуа. Той стана също, наду се като огромен пуяк и взе ръката й, целуна я и забърбори някакви думи, които не можахме да чуем. Последваха буйни акламации, а после в настъпилата тишина проговори Оливър: