Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Последва мълчание, което за всеки от нас и по свой начин бе почти ужасно.
— Господарю мой Оливър — каза скоро Македа, — приемаш ли моя подарък, пръстена на царица Сава?
Глава XXI
Бележки от Македа
Аз, Македа, някога наречена Валда Нагаста и Такла Варда, тоест Дете на Царе и Пъпка на Розата, по рождение владетелка на народа на абати — синове на Соломон и Савската царица.
Аз, Македа, пиша това по заповед на Оливър, моят господар, който желае да изразя определени неща със свои думи.
Наистина всички мъже са глупци и най-големият от тях е Оливър, моят господар, въпреки че той е може би почти равен на учения човек, наричан от абати Черни Прозорци, и на доктора, син на Адамс. Само че назованият Родерик, дете на Адамс, е по-малко сляп, защото, отгледан между фунг и други народи на пустинята, бе натрупал малко мъдрост. Той ми каза, че единствен е прозрял моя план за спасяване живота на всички тях, но не им съобщил нищо, за да не се развали нещо в него.
Сега относно истината по събитията, които аз, като неопитна в писането, ще разкажа накратко.
Бях изнесена от пещерния град с моя господар и другарите му, прегладняла и твърде изтощена, за да се убия, което в противен случай бих извършила, отколкото да падна в ръцете на моя противен чичо Джошуа. И все пак аз бях по-силна от останалите, защото те с измама бяха ме хранили с тези сухари, което никога няма да им простя. Само Джафет, храбър човек и същевременно страхливец като останалите абати, излезе навън и ни предаде на Джошуа. Те отведоха моя господар и другарите му, а мен отнесоха на друго място и ме храниха, докато силите ми се възвърнаха. Когато отново укрепнах, принц Джошуа дойде при мен и рече:
— Сега сте в моята мрежа, сега сте моя!
Тогава му казах:
— Глупако, твоята мрежа е от въздух и аз ще изхвръкна от нея.
— Как? — запита гой.
— Чрез смъртта — отговорих аз, — за която сто начина са ми на разположение. Вие ми отнехте един, но какво значение има това, когато остават толкова много? Ще отида там, където вие и вашата омразна любов не могат да ме преследват.
— Много добре, Дете на Царе — каза той, — но какво ще стане с високия неверник, на който са се спрели очите ви, и с неговите другари? Те също се възстановиха и всеки от тях ще умре по специален начин (който аз, Македа, няма да описвам, тъй като има неща, които не бива да бъдат записвани). Ако вие умрете, умират и те. Както ви казах, те ще умрат, както умира вълк, заловен от овчарите, ще умрат като маймуна, заловена от ловеца.
Обмислих всичко и установих, че няма друг изход. Тогава му предложих споразумение.
— Джошуа — казах аз, — остави тези хора да си отидат и аз се кълна в името на нашата майка, потомката на Сава, че ще се омъжа за вас. Ако ги задържите и убиете, няма да ме имате.
Накрая, тъй като желаеше мен и могъществото, свързано с мен, той се съгласи. И аз изиграх ролята си. Моят повелител и другарите му бяха доведени пред мен и в присъствие на целия народ аз ги подиграх! Аз плюх в лицата им и о, глупаци, глупаци, глупаци, те ми повярваха! Вдигнах воала си и им показах очите си и те повярваха, като забравиха, че съм жена, която може да играе при нужда роля. Да, те забравиха, че имаше за мамене и други, целия народ абати, който, ако разбираше това, щеше да разкъса чужденците парче по парче. Това бе моята най-горчива хапка, че бях успяла да накарам даже и моя повелител да повярва, че от най-грешните жени на тази земя аз бях най-грешната. И все пак аз го сторих.
И така чужденците си отидоха с всичко, което можах да им дам, въпреки че моят господар никак не се интересуваше от това, нито пък докторът, дете на Адамс, доволен от това, че бог му бе върнал сина. Само Черни Прозорци се интересуваше — не от обич към богатството, а защото обожаваше всичко, което е старо и грозно, тъй като от такива неща изграждаше божеството си. Те си отидоха и аз преминах през адски мъки, тъй като знаех: моят повелител ме смяташе за неверница и никога няма да научи, че извърших всичко, за да спася живота му. И винаги след това той щеше да ме смята за жена на Джошуа, докато аз щях да бъда вече мъртва. Аз, аз не можах да му кажа истината, докато не се съединеше с мен в онази страна на смъртта, ако там мъже и жени могат още да разговарят заедно.
Този и никой друг път си бях запланувала да извървя. Когато той и другарите му щяха да са отишли толкова надалеч, че не можеше да бъдат преследвани, щях да кажа на Джошуа и на абати цялата истина по начин, че да не бъде забравено никога от поколенията, и щях да се убия пред техните очи, така че Джошуа да загуби съпруга, а абати — Дете на Царе.
Седях през цялото време на Подготвителния Пир и се усмихвах, усмихвах се. Той премина, а също и следния ден измина и дойде нощта на Сватбения Пир. Чашата бе счупена и церемонията бе изпълнена. Джошуа се изправи, за да положи клетва пред мен в присъствието на жреците, благородниците и главатарите. Той ме поглеждаше с отвратителните си очи, мен, вече негова съпруга. Обаче аз напипвах камата под дрехата си и си пожелавах, такава бе яростта в сърцето ми, да мога да убия и него.