Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Сутринта след този разговор настъпи кулминацията. Точно бяхме свършили закуската, вратите на нашата стая се отвориха рязко и вътре замаршируваха доста войници, които носеха герба на Джошуа. Те се водеха от придворен офицер, който ни заповяда да станем и го последваме.
— За къде? — запита Орм.
— Да бъдете подложени на съд пред Детето на Царе и нейния Съвет, невернико, по обвинение, че сте убили някои от поданиците й — отговори офицерът строго.
— Това е добре — каза Хигс с въздишка на облекчение. — Ако Македа е председател на съда, сигурно ще ни оправдаят — заради Орм, ако не заради нас.
— Не бъди толкова сигурен в това — прошепнах аз на ухото му. — Обстоятелствата са особени и е имало случаи жените да са променяли мнението си.
— Адамс — отговори той, като се взираше в мен през тъмните си очила, — ако говориш така, че се скараме. Македа да си промени мнението — обидно е да предполагаш такова нещо! Ако искаш моя съвет, не допускай Оливър да те чуе. Не си ли спомняш, човече, че тя е влюбена в него?
— О да — отговорих аз, — но също си спомням, че и принц Джошуа е влюбен в нея, и че тя е негова племенница.
Глава XX
Съдът и след него
Поставиха ни в редица, четирима опърпани и брадясали хора, и ни поведоха. В двора пред бараката бяхме посрещнати от рота войници, които ни обградиха с тройна редица, за да възпрепятствуват всякакъв опит за бягство. Щом преминахме портите обаче, аз открих, че причината бе да ни предпазят от яростта на населението. По целия път до сградата на съда хората се събираха със стотици и ревяха за кръвта ни. Беше странна и до известна степен страшна гледка как даже жени и деца размахват юмруците си и плюят по нас с изкривени от злоба лица.
— Защо толкова ви мразят, татко, когато правите толкова много за тях? — запита Родерик, като сви рамена и отбягна един камък, който едва не го удари по главата.
— По две причини — отговорих аз. — Защото тяхната Господарка обича един от нас и защото чрез нас много от техните хора загубиха живота си. Освен това по натура са жестоки, както повечето страхливци. А сега те нямат страх от фунг и смятат, че ще бъде по-безопасно да ни убият.
— Ах! — възкликна Родерик. — И все пак Хармак дойде в Мур. — И той посочи грамадната глава на идола, кацнала върху канарата. — Аз мисля, че където отива Хармак, фунг следват, и ако така, то те правят тях плаща много за живота ми, защото аз голям човек у фунг, сам фунг и съпруг на султанска дъщеря. Тези глупаци като деца, защото не виждат никакъв фунг, мислят няма фунг. Добре, след една година или може би един месец те научат.
— Сигурно, момчето ми — отговорих аз. — Но се страхувам, че това няма да ни помогне.
По това време приближавахме до съдебната сграда, където жреците и учените хора на абати съдеха гражданските и криминални простъпки. Ние преминахме през тълпа от благородници и войници, които ни се подиграваха, и бяхме наблъскани в огромната зала, вече препълнена. Стигнахме до едно свободно място, запазено за страните по дадено дело или за затворниците и защитниците им. Отвъд него, до стената, бяха местата за съдиите. Съставът беше от петима членове на Съвета, един от които Джошуа, а в средата, като председател — самата Македа, покрита с воала си и в прекрасни официални дрехи.
— Слава богу, тя е в безопасност! — измърмори Оливър с въздишка на облекчение.
— Да — отговори Хигс, — но какво прави там? Би трябвало и тя да е на подсъдимата скамейка.
Стигнахме до определеното ни място, блъскани от войниците, въоръжени с мечове. Въпреки че всеки от нас й се поклони, забелязах, че Македа не обърна и най-малко внимание на поздравите ни. Само обърна глава и каза нещо на Джошуа вдясно от нея, което го накара да се засмее.
Тогава с изненадваща внезапност делото започна. Нещо като официален прокурор излезе напред и изрече монотонно обвинението срещу нас. Че в качеството си на наемници капитани при абати предателски сме се възползували от положението си за предизвикване на гражданска война, в която сме убили много хора. Освен това сме били причина дворецът да бъде изгорен. И най-голямото ни престъпление — заловили сме свещената личност Валда Нагаста, Розата на Мур, и сме я отвлекли в дълбините на подземния град, от където била спасена случайно от наш съучастник, някой си Джафет, който издал нашето скривалище.
Това бе обвинението, което, трябва да отбележим, не съдържаше никакъв намек за любовната връзка между Македа и Оливър. Когато то завърши, прокурорът запита каква е нашата защита. Тогава Оливър, като наш говорител, отвърна, че било вярно да е имало битки и убити хора, че сме били прогонени в пещерата, но що се отнася до останалото, Детето на Царе знаело истината и трябва да говори за нас, както пожелае.