Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Ще се намирате във фиксирано състояние, всички телесни системи ще работят на бавни обороти, но нормално — обясни спецът, като им демонстрираше тапицираните приспособления. Показа им командните пултове, спешните процедури, предохранителните мерки.
— Доста удобно изглежда — отбеляза неохотно Дорс.
— Хайде — упрекна я Хари. — Нали ми обеща.
— През цялото време ще сте подключени към нашите системи — вметна Вадо.
— Дори и към банката с данни? — попита Хари.
— Естествено.
Експертният екип ги нагласи в отделенията за стазис сръчно и уверено. Прилепиха към черепите им лепенки, електроди, магнити за директно приемане на мислите. Последна дума на техниката.
— Готови? Добре ли се чувствате? — попита Вадо с професионална усмивка.
Имаше нещо смущаващо. Хари осъзна, че това донякъде се дължи на главния спец. Никога не се бе доверявал на любезните и самоуверени хора. И Вадо, и шефката на охраната Якани на вид бяха с нищо незабележими хора. Но Дорс го бе заразила със съмненията си. Нещо в тях го притесняваше, но точно какво и защо.
Вероятно Дорс бе права. Имаше нужда от почивка. А какъв по-добър начин да избягаш от себе си?
— Добре, да. Готов, да.
Техниката за суспензия беше древна и надеждна. Тя потискаше невромускулните реакции, така че клиентът лежеше задремал и само съзнанието му бе във връзка с пана.
Магнитни мрежи омотаха мозъците им. Чрез електромагнитна индукция те проникнаха в мозъчните пластове. Пуснаха сигнали по тънките като нишки пътища, потиснаха много от мозъчните функции и блокираха психологическите процеси.
Всичко това, за да бъдат изключени по индуктивен път многобройните паралелни мозъчни вериги — мисъл по мисъл. После — трансмитиране до чипове, вградени в съответния пан. Потапяне.
На тази технология й се носеше славата из цялата Империя. Способността да управляваш мисли отдалеч имаше милиард приложения. А техниката за суспензия си имаше и собствени най-странни употреби.
На някои светове и сред определени класи на Трантор, след като жените се омъжат, през повечето време бяха в суспензия и прекарваха будни само по няколко часа на ден. Богатите им съпрузи ги изваждаха от стопкадър само за социални и сексуални цели. Половин век съпругите се въртяха във вихър от приятели, места, купони, ваканции, страстни часове — но пялото това време се равняваше само на няколко години. Съпрузите им умираха, както се струваше на съпругите, много скоро и оставяха богата вдовица на трийсетина години. Тези жени бяха много търсени и то не само заради парите. Те притежаваха уникална изтънченост, плод на дългия „брак“. Често те връщаха услугата като се женеха и използваха съпрузите си по подобен начин.
Всичко това Хари възприе със спокойния вид, който си бе изработил на Трантор. Мислеше, че неговото потапяне ще бъде удобно и интересно — както приказваха на стим-купона.
Че един вид ще посети друго, по-просто съзнание.
Не очакваше да го погълнат цял.
4.
Хубав ден. Много тлъсти червейчета за ядене в големия влажен пън. Чопля ги с нокти, пресни, свежи, хрупкави.
Най-голям ме бута настрани. Награбва тлъсти червейчета. Сумти. Хили се.
Стомахът ми къркори. Дърпам се и поглеждам Най-голям. Има свирепа физиономия и знам, че не бива да се заяждам.
Дръпвам се, приклякам. Една женска ме пощи. Тя намира бълхи и ги пука със зъби.
Най-голям търкаля пъна, за да изтърси още червеи, дояжда ги. Той е силен. Женските го гледат. Там до дърветата няколко женски си бъбрят и смучат зъби. В ранния следобед на всеки му се спи на сянка. Но Най-голям маха на мен и на Бута и двамата отиваме.
Пост. Изпъчени рамене, горда стъпка. На мене ми харесва. По-добре е, отколкото да се гърбиш.
Покрай потока и там, където мирише на копита. Тука е плиткото. Прекосяваме, навлизаме сред дърветата, душим. Там има двама непознати.
Те още не ни виждат. Движим се гладко, тихо. Най-голям вдига един клон и ние също. Бута души да провери кои са тези Непознати и ни сочи хълма. Тъкмо както си мислех — Хълмови. Най-лошите. Миришат гадно.
Хълмовите идват на наша територия. Правят бели. Връщаме се.
Разпръскваме се. Най-голям изсумтява и те го чуват. Вече се придвижвам, нарамил клона. Доста дълго мога да тичам на два крака. Непознатите викат и се блещят. Тичаме бързо и ги нападаме.