![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Добра идея — каза Хилман.
— Кога можем да се срещнем с мистър Хейли? — попита Райнфелд.
— Ще уредя среща за утре — каза Ейджи.
— Къде?
— Предлагам срещата да се състои в канцеларията на шериф Ози Уолс в полицейското. Той е чернокож, единственият шериф негър в Мисисипи.
— Чувал съм.
— Сигурен съм, че ще ни позволи да се срещнем там.
— Добре. Кой е адвокат на мистър Хейли?
— Едно тукашно момче. Джейк Бриганс.
— Направете всичко възможно да присъства и той. Ще го помолим да ни помага по делото. Това ще му помогне да го преглътне.
Неприятният, писклив и лаещ глас на Етъл раздра спокойствието на късния следобед и стресна шефа й.
— Мистър Бриганс, шериф Уолс на втора — каза тя по вътрешната линия.
— Добре.
— Имате ли нужда от мен, господине?
— Нямам. Ще се видим утре.
Джейк натисна бутона.
— Здравей, Ози. Какво има?
— Слушай, Джейк, знаеш ли, че цяла тълпа големци от Асоциацията е заляла града?
— Нещо друго ново?
— Не, не, този път е по-различно. Искат да се срещнат с Карл Лий утре сутринта.
— Защо?
— Пристигнал е някой си Райнфелд.
— Чух за него. Шефа на екипа им, който се занимава с дела за убийства. Норман Райнфелд.
— Точно така.
— Очаквах го.
— Е, добре, той е тук и иска да говори с Карл Лий.
— Ти какво общо имаш?
— Обади ми се преподобният Ейджи. Моли за услуга, естествено. Поиска да ти се обадя.
— Отговорът ми е не. Категорично не.
Ози помълча няколко секунди.
— Джейк, те искат да присъстваш.
— Искаш да кажеш, че съм поканен?
— Да. Ейджи каза, че Райнфелд е настоял. Държи да присъстваш.
— Къде?
— В моята канцелария. В девет сутринта.
Джейк пое дълбоко дъх и бавно отговори:
— Добре, ще дойда. Къде е Карл Лий?
— В килията си.
— Заведи го в канцеларията. Ще дойда след пет минути.
— Защо?
— Ще се съберем всички за молитва.
Райнфелд, преподобният Ейджи, Рузвелт и Хилман се бяха наредили в идеална редица на сгъваемите столове, лице в лице с шерифа, подсъдимия и Джейк, който димеше с евтината си пура, непоколебимо решен да усмърди цялата канцелария. Пуфтеше яростно, забил равнодушен поглед в пода, и се силеше да изрази единствено безкрайното си презрение към Райнфелд и пасторите. А пренебрежението на Райнфелд към този обикновен, съвсем дребен адвокат бе явно, тъй като той изобщо не го криеше. По природа бе арогантен и безочлив. Джейк си бе намерил майстора.
— Кой организира тази среща? — попита Джейк след дълго и неловко мълчание.
— Ами предполагам, че аз — отвърна Ейджи и потърси с поглед подкрепата на Райнфелд.
— Добре, карай нататък. Какво искаш?
— Джейк, успокой се — каза Ози. — Преподобният Ейджи ме помоли да уредя срещата, за да може Карл Лий да се види с мистър Райнфелд.
— Така. Видяха се. Е, и, мистър Райнфелд?
— Тук съм, за да предложа на мистър Хейли услугите си и услугите на моя екип, както и на самата Асоциация — каза Райнфелд.
— Какви услуги по-точно?
— Правни, естествено.
— Карл Лий, да си молил мистър Райнфелд да идва тук? — попита Джейк.
— Не съм.
— Значи така гоните за всичките си дела, мистър Райнфелд?
— Нищо не гоним. Бяхме повикани от членовете на местния клон на Асоциацията и от други борци за граждански права. Ние се занимаваме само с дела за убийство и сме много добри в тази област.
— Предполагам, че сте единственият адвокат, компетентен да поеме дело от такава величина.
— Досега съм имал определени успехи.
— Но и сте губили.
— Повечето от делата ми предварително са смятани за загубени.
— Ясно. И по това дело ли сте на същото мнение? Очаквате ли да го загубите?
Райнфелд подръпна брадата си и загледа Джейк.
— Не съм дошъл да споря с вас, мистър Бриганс.
— Знам. Дошли сте да предложите огромното си адвокатско умение на един подсъдим, който през живота си не е чувал за вас и по случайност е доволен от своя адвокат. Дошли сте да ми отнемете клиента. Много добре знам защо сте дошли.
— Тук съм, защото Асоциацията ме покани. Ни повече, ни по-малко.
— Разбирам. Всичките ли дела си получавате от Асоциацията?
— Аз работя за Асоциацията, мистър Бриганс. Отговарям за екипа, който се занимава с дела за убийство. Отивам там, където ме изпраща Асоциацията.
— Колко клиенти имате?
— Няколко десетки. Какво значение има това?
— А те бяха ли си наели свои адвокати, преди вие да се намесите в делата им?
— Някои да, други — не. Винаги правим всичко възможно да работим заедно с местните адвокати.
Джейк се усмихна.
— Но това е чудесно. Вие ми предлагате големия шанс да ви нося чантата и да ви возя из Клантън. Може дори да ви купувам и по някой сандвич по време на обедната почивка. Колко вълнуващо!