Хиляда сияйни слънца
- Автор: Хосейни Халед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хиляда сияйни слънца». Краткое содержание книги:
Тази удивителна история за един негероичен живот с героичен завършек крие неочаквани обрати, трагични и щастливи изненади. От нея отеква свистене на ракети и музика на тамбури, носи се миризма на ориенталски подправки и барутен дим.
„Хиляда сияйни слънца“ е хроника на три десетилетия от потресаващата история на Афганистан, ода за приятелството и саможертвата в името на достойнството и обичта. Книга, която не се забравя и не оставя никого безучастен. Една от малкото книги днес, които ни разтърсват и вълнуват, карат ни да сме по-добри.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=25069
Няколко дни след атаките Лайла и Тарик отново са във фоайето. От екрана говори Джордж Буш. Зад него има голямо американско знаме. В един момент гласът му трепва и Лайла мисли, че той ще се разплаче.
Сайед, който знае английски, им обяснява, че Буш току-що е обявил война.
— На кого? — пита Тарик.
— Като начало на вашата страна.
— Може и да не е чак толкова зле — казва Тарик.
Тъкмо са свършили да се любят. Той лежи до нея с глава на гърдите й и ръка на корема. Първите няколко пъти бяха безуспешни. Тарик не преставаше да се извинява, а Лайла — да му вдъхва увереност. Все още изпитват затруднения, не физически, а „логистични“. Бунгалото, което делят с децата, е тясно. Децата спят под тях на походни легла, тъй че те двамата не могат да се усамотят. Повечето пъти Лайла и Тарик се любят безмълвно, със сдържана няма страст, напълно облечени под одеялото като предпазна мярка, в случай че децата се събудят. Те са постоянно нащрек — да не би да шумят с чаршафите, да не би да изскърца пружината. Но Лайла смята, че си заслужава да се тормози от тези опасения, стига да е с Тарик. Когато се любят, тя се чувства закотвена, защитена. Тревогите й, че съвместният им живот заедно е преходно щастие, че скоро пак ще се разпадне на парчета и дрипи, се уталожват. Изчезват страховете й, че ще се разделят.
— Какво искаш да кажеш? — пита сега тя.
— Мисля си за това, което става у дома. В крайна сметка може и да не е чак толкова зле.
Там, у дома, пак падат бомби, този път американски. Всеки ден, докато сменя чаршафи и чисти с прахосмукачката, Лайла гледа сцени от войната. Американците пак са въоръжили муджахидините и са вербували Северния съюз да изпъди талибаните и да намери Осама бин Ладен.
Но думите на Тарик измъчват Лайла. Тя рязко вдига глава.
— Не е чак толкова зле? Да умират хора? Жени, деца, старци? Да се разрушават отново къщи? Не е чак толкова зле ли?
— Шшшт. Ще събудиш децата.
— Как можеш да го кажеш, Тарик? — казва гневно тя. — След тъй наречената груба грешка в Карам? Сто невинни жертви! Ти сам видя телата.
— Не. — Той се надига на лакти и поглежда към нея. — Не ме разбра. Искам да кажа, че…
— Няма как да знаеш — прекъсва го Лайла. Дава си сметка, че говори все по-високо, но това е първата им разправия като съпрузи. — Ти избяга, когато муджахидините започнаха да се бият, помниш ли? Аз съм тази, която остана. Аз. Аз познавам войната. Загубих в нея родителите си. Родителите си, Тарик. И сега да те слушам да казваш, че не е чак толкова зле?
— Съжалявам, Лайла. Съжалявам. — Той взима лицето й в дланите си. — Права си. Исках да кажа, че може би ще има надежда в края на тази война, че може би за пръв път от толкова време…
— Не искам да говорим повече за това — казва Лайла, изненадана, че така се е нахвърлила върху него. Знае, че е несправедлива — нима войната не беше погубила и неговите родители? Яростта в душата й започва да стихва.
Тарик продължава да говори нежно и когато я притегля към себе си, тя се оставя да я прегърне. Оставя се да целува ръцете, а после и челото й. Знае, че той е може би прав, разбира какво иска да й каже. Може би това е нужно. Може би ще има надежда, когато бомбите на Буш престанат да валят. Но няма сили да го каже, не и когато смъртта на мами и баби сега сполетява други хора в Афганистан, не и когато някое нищо неподозиращо дете току-що е осиротяло като нея. Лайла няма сили да го каже. Трудно й е да се зарадва. Изглежда лицемерно, несправедливо.
Същата нощ Залмай се събужда от кашлица. Преди Лайла да успее да помръдне, Тарик вече е станал, закача си протезата, отива при детето и го взема на ръце. Лайла гледа как сянката му се мести насам-натам в мрака. Вижда на рамото му очертанията на главата на Залмай, ръчичките му на врата на Тарик и малките му крака, преметнати през кръста му.
Тарик се връща в леглото, но и двамата не казват дума. Лайла протяга ръка и докосва лицето му. Бузите му са мокри.
За Лайла животът в Мъри е хубав и спокоен. Работата не е тежка, в почивните си дни четиримата се качват с лифта на хълма Патриата или отиват до Пинди Пойнт, откъдето в ясен ден се виждат чак Исламабад и центърът на Равалпинди. Там те постилат одеяло на тревата, ядат питки с кюфтета и краставици и пият студен джинджифилов сок.
Лайла си повтаря, че животът й е хубав и трябва да е благодарна за него. Животът, за който беше мечтала в най-мрачните си дни с Рашид. Напомня си го всеки ден.
В една топла нощ през юли 2002 година двамата с Тарик лежат в леглото и си говорят тихо за всички промени там, у дома. А те са толкова много. Коалиционните сили са изгонили талибаните от всеки по-голям град, изтикали са ги към планините на юг и изток отвъд границата с Пакистан. В Кабул са изпратени международни мироопазващи сили. Страната има временен президент, Хамид Карзай.