Хиляда сияйни слънца
- Автор: Хосейни Халед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хиляда сияйни слънца». Краткое содержание книги:
Тази удивителна история за един негероичен живот с героичен завършек крие неочаквани обрати, трагични и щастливи изненади. От нея отеква свистене на ракети и музика на тамбури, носи се миризма на ориенталски подправки и барутен дим.
„Хиляда сияйни слънца“ е хроника на три десетилетия от потресаващата история на Афганистан, ода за приятелството и саможертвата в името на достойнството и обичта. Книга, която не се забравя и не оставя никого безучастен. Една от малкото книги днес, които ни разтърсват и вълнуват, карат ни да сме по-добри.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=25069
По време на разходките си минават покрай витрини и Лайла зърва отраженията им. Мъж, жена, дъщеря и син. Отстрани те би трябвало да изглеждат като най-обикновено семейство, без тайни и лъжи, без разкаяния.
Азиза има кошмари, от които се събужда с писък. Лайла трябва да легне до нея, да избърше с ръкав бузите й и да я гали успокоително по гърба, докато заспи.
Лайла има свои натрапчиви сънища. В тях тя винаги е в къщата в Кабул, минава по коридора, качва се по стълбата. Сама е, но чува от едната стая ритмичното съскане на ютия, тръскането чаршафи, шумоленето им. Понякога чува нисък женски глас да си тананика стара хератска песен. Но когато влиза, стаята е празна. В нея няма жива душа.
Събужда се разтреперана, плувнала в пот, с насълзени очи. Събужда се опустошена. Всеки път.
Една неделя през септември Лайла слага Залмай, който има настинка, да поспи, когато Тарик нахълтва в бунгалото.
— Чу ли? — пита той задъхан. — Убили са го. Убили са Ахмад шах Масуд. Мъртъв е.
— Какво?
Разказва й от вратата, каквото знае.
— Давал интервю на двама журналисти, които се представили за белгийци от марокански произход. Докато разговаряли, скрита във видеокамерата бомба избухнала и убила Масуд и един от журналистите. Другият е застрелян, преди да успее да избяга. Казват, че не са били журналисти, а може би хора на „Ал Кайда“.
Лайла си спомня плаката на Ахмад шах Масуд, който мами си беше закачила в спалнята. Масуд е леко приведен напред, едната му вежда е вдигната, а лицето силно съсредоточено, сякаш слуша внимателно някого. Лайла си спомня колко благодарна беше мами, че той е произнесъл реч на погребението на синовете й, как разказваше на всички за това. А като избухна войната между неговата фракция и другите, мами отказваше да го вини. „Той е добър човек — повтаряше тя. — Той иска мир. Иска да възстанови Афганистан. Но те не го оставят. Просто му пречат.“ Дори накрая, след като всичко се обърка ужасно и Кабул се превърна в руина, за мами Масуд все още беше Панджширския лъв.
Лайла не може да прощава толкова лесно. Насилствената смърт на този човек не й носи радост, но тя си спомня прекалено добре как цели квартали се сриваха пред очите му, как извличаха мъртви тела изпод развалините, как откриваха на покриви или на върха на някое високо дърво ръцете и краката на деца дни след погребението им. Спомня си прекалено ясно лицето на мами мигове преди взрива и колкото и да се мъчи, не може да забрави лежащото наблизо обезглавено тяло на баби и кулата на моста върху тениската му, потопена в мъгла и кръв.
— Ще има погребение — говори Тарик. — Сигурен съм. Сигурно в Равалпинди. И ще бъде грандиозно.
Залмай, който беше почти заспал, сега седи в леглото и търка очите си с юмручета.
Два дни по-късно чистят една стая, когато чуват суматоха. Тарик пуска парцала и хуква навън. Лайла го следва.
Шумът идва от фоайето на хотела. Вдясно от рецепцията има салон с няколко стола и две канапета, тапицирани с бежов велур. В ъгъла, обърнат към канапетата, е сложен телевизор и Сайед, портиерът и няколко гости са се струпали пред него.
Лайла и Тарик се вмъкват сред тях.
Каналът е Би Би Си. На екрана се вижда небостъргач, от чиито високи етажи бълва черен дим. Тарик казва нещо на Сайед и Сайед още не е успял да му отговори, когато от ъгъла на екрана се появява самолет. Той се врязва в съседния небостъргач, избухва и се превръща в огнена топка — най-голямата, която Лайла е виждала някога. Всички във фоайето ахват едновременно.
Двете кули рухват за по-малко от два часа.
Скоро по всички телевизионни канали говорят за Афганистан, талибаните и Осама бин Ладен.
— Чу ли какво казаха талибаните за Осама бин Ладен? — пита Тарик.
Азиза седи срещу него и се е вторачила в дъската. Тарик я беше научил да играе шах. Тя се мръщи и потупва долната си устна, подражава на баща си, когато обмисля поредния ход.
Залмай е вече малко по-добре. Той спи, а Лайла му маже гърдите с „Викс“.
— Чух — отвръща тя.
Талибаните бяха обявили, че няма да се откажат от Бин Ладен, защото той е потърсил убежище в Афганистан, а да предадеш гост противоречи на етичния кодекс „Пушунвали“. Тарик се подсмихва горчиво и Лайла долавя отвращението му от изопачаването на благородните обичаи на неговия народ.