Хиляда сияйни слънца

Когато Лайла й каза, Азиза сведе замислен поглед към ръцете си и след дълго мълчание каза:

— Харесвам го.

— Той те обича.

— Така ли каза?

— Не е нужно да го казва, Азиза.

— Искам да знам всичко, разкажи ми.

И Лайла й разказа.

— Баща ти е добър човек. Най-добрият на света.

— Ами ако си отиде?

— Никога няма да си отиде. Погледни ме, Азиза. Баща ти никога няма да те нарани и никога няма да си отиде.

Облекчението по лицето на дъщеря й я покруси и умили.

Тарик купи на Залмай конче-люлка и му направи каручка. Беше се научил от един затворник да прави животни от хартия, тъй че нагъна, изряза и превърна безброй листове хартия в лъвове и кенгура за него, в коне и яркочервени птици.

Но Залмай отхвърля безцеремонно, понякога злобно тези опити за преговори.

— Ти си магаре — крещи той. — Не ти ща играчките.

— Залмай! — ахва Лайла.

— Всичко е наред — казва Тарик. — Всичко е наред, Лайла. Остави го.

— Ти не си моят баба джан! Той все пътува, но като се върне, ще те пребие! И ти няма да можеш да избягаш, защото той има два крака, а ти само един.

Вечер Лайла притиска Залмай и декламира с него молитвите за спасение от Бабалу. Когато той пита, тя пак му казва лъжата, казва му, че неговият татко е заминал надалеч и тя не знае кога ще се върне. Отвращава се от себе си, че мами така едно дете.

Лайла осъзнава, че тази срамна лъжа ще трябва да бъде повтаряна отново и отново. Защото Залмай ще пита и когато скача от люлка, и когато се събужда от следобеден сън, а и по-късно, когато ще е достатъчно голям, за да си завързва обувките и да ходи сам на училище. Лъжата ще трябва да бъде повтаряна.

Лайла си дава сметка, че в някакъв момент въпросите ще пресъхнат. Постепенно Залмай ще престане да се чуди защо баща му го е напуснал. И няма вече да го съзира до някой светофар, няма да се припознава в прегърбените възрастни хора на улицата или в кафенетата на открито. И някой ден, докато върви по брега на река или поглежда през прозореца навалелия сняг, ще остане поразен, че липсата на баща му вече не е зейнала рана. Че сега се е превърнала в нещо по-безболезнено. Като герой от книгите, любим герой, обвит в тайнственост.

Тук, в Мъри, Лайла е щастлива. Но това не е лесно щастие. Не е щастие без цена.

През почивните си дни Тарик ги води в Мола, където е пълно с магазини за дрънкулки, а отсреща е Англиканската църква, построена в средата на деветнайсети век. Тарик им купува от улични продавачи пикантен чапли кебап. Проправят си път през тълпи от местни жители, европейци с мобилни телефони и фотоапарати, пакистанци, избягали от жегата в равнините.

Понякога взимат автобус до Кашмир Пойнт. От там Тарик им показва долината на река Джелъм, покритите с ели ниски склонове и обраслите с гъсти гори хълмове, където според него човек все още можел да зърне мятащи се от клон на клон маймуни. Отиват и до курортното селище Натия Гали на около трийсет километра от Мъри, където Тарик държи Лайла за ръка, докато вървят по сенчестия път към резиденцията на губернатора. Спират до старото английско гробище или взимат такси и отиват до върха на планината, за да се любуват на зелената, тук-там скрита от мъгла долина.