Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
И в същия миг ледената колона избухна в ослепително бяла мъгла.
Викове.
Копието в десницата му го дръпна напред и черното дърво закънтя като желязо, докато безбройните духове се изтръгваха на воля. Смъртните им викове изпълниха черепа му. Той залитна, стисна копието още по-здраво и се напрегна да види през белия облак.
Грохот на оръжия.
Разклонен еленов рог задращи към лицето му, с изострени върхове, увенчани с кварцит. Трул се отдръпна и извъртя дръжката на копието срещу връхлитащия рог. Да го спре. Избута копието отдолу и успя да принуди нападателя си да изпусне рога. Той изхвърча настрани. Замах пак отдолу и Трул усети как оръжието се впи в плътта и прониза ребрата, преди да се изтръгне и да удари отново — в челюстта.
Нападаха ги диваци, дребни на ръст, облечени в бели кожи и със скрити под плоски бели маски лица. Размахваха наточени като нокти еленови рога и къси копия с лъскави каменни върхове. Връхлитаха от всички страни.
Феар задържаше трима, а зад него се издигаше мечът, изправен и освободен от леда, с връх, забит в замръзналата земя. Джхеките сякаш бяха готови да го завладеят с цената на всичко.
Трул налетя срещу най-близкия противник на Феар и железният връх се заби дълбоко в шията на дивака. Плисна кръв и потече по дръжката на копието. Той изтръгна оръжието и видя как последният джхек пред Феар се завъртя и рухна, смъртно ранен.
Извъртя се рязко и вида как Бинадас пада под гъмжилото джхеки. След миг сенки загърнаха гърчещите се фигури.
Рулад не се виждаше никакъв.
Долу в подножието Терадас и Мидик бяха посрещнали атаката на вълка и огромният звяр бе паднал на хълбок, пронизан от копия, и риташе. Терадас пристъпваше към него с кривата си широка сабя. Още два вълка пристъпваха към тях, и неколцина джхеки до тях.
Нагоре по склона се катереха други двайсетина диваци.
Трул стисна копието.
Близо до него Бинадас се измъкваше от купчината трупове. Беше плувнал в кръв и се държеше за дясното бедро.
— Зад нас, Бинадас — заповяда Феар. — Трул, вляво от мен. Бързо!
— Къде е Рулад?
Феар поклати глава.
Трул се озова вляво от брат си и бързо огледа телата, проснати по снега. Но всички бяха Джхек. Мисълта за провал го удари в гърдите като юмрук. Щяха да загинат тук. До един. Щяха да се провалят.
Диваците ги връхлетяха.
От ръцете им полетяха еленови рога с остри като ками върхове — бляскаха във въздуха и се въртяха, и носеха смърт.
Трул изрева, размаха копието да се предпази и се сниши под свисъка им. Един рог проби защитата му и го перна по лявото коляно. Той изохка от болка и усети как кръвта швирна под кожения крачол, но успя да се задържи прав.
Джхеките връхлитаха зад вихъра на рогата-оръжия.
Десетина удара на сърцето в отбрана и воините на Едур намериха пролука за контраатака, почти едновременно. Меч и копие захапаха плът и двама джхеки се сринаха в снега.
Зад Трул и Феар се чу крясък, диваците замръзнаха, после до един побягнаха надясно…
… щом Рулад скочи сред гъмжилото им с дългия меч в ръце.
Дивашки замах и главата на един джхек отхвърча от раменете и се затъркаля на отскоци по склона.
Нов замах и плисна още кръв.
Феар и Трул нападнаха…
… а вражеските копия замушкаха Рулад. От всички страни. Той изкрещя и окървавеният меч се залюля над главата му. Коленете му се огънаха. Ново мушкане и той се срина по гръб в снега, без да изпуска меча.
Обкръжилите го джхеки се отдръпнаха и затичаха надолу по склона, като си хвърляха оръжията.
Трул се плъзна по хлъзгавата от кръвта ледена кора, забравил за раната в крака си, и коленичи до Рулад.
— Бягат — изпъшка Феар и спря до тях.
Изтръпнал, Трул смъкна кожената си ръкавица и пипна шията на Рулад да провери за пулс.
Бинадас дотърча и викна:
— Жив ли е, братко?
Трул вдигна глава и очите им се срещнаха.
— Мъртъв е. — Сведе очи и чак сега видя многобройните рани по тялото на брат им, замръзващата вече по кожите кръв, усети вонята на урина.
— Терадас и Мидик идат — каза Феар. — Джхеките бягат.
Обърна се и тръгна обратно нагоре.
„Но това е безсмислено. Бяхме в ръцете им. Бяха толкова много. Всичко това е безсмислено. Рулад… Брат ни е мъртъв. Мъртъв.“
След малко Феар се върна, клекна до него и посегна… за да вземе меча. Трул видя как ръцете му обгърнаха свитите длани на Рулад, които още стискаха увитата в кожа дръжка. Видя как Феар се мъчи да откопчи от нея тези мъртви, вкочанени вече пръсти.
И не можа.
Трул огледа злокобното оръжие. Острието беше нашарено с петна, сякаш бе изковано от желязо и черни късове от някакъв по-твърд и по-лъскав материал, с напукана и неравна повърхност. Тук-там капките кръв замръзваха черни като бързо запълзяла ръжда.