Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)

Пролетта премина в лято, а лятото от своя страна се изгуби в „кучешките“ дни на секстилис6, когато Сириус, Кучешката звезда, злокобно се облещи над погубвания от горещините Рим. И тогава изведнъж, когато легионите на Силан уверено маршируваха срещу течението на Родан и се готвеха за предстоящото сражение с германските пълчища, в Централна Италия започнаха поройни дъждове. Дъждове, които като че ли нямаха никакво намерение да спират. За жителите на слънчевия Рим това беше по-голямо наказание дори от кучешките горещини на секстилис, защото освен че дъждовете действат потискащо и те смущават в ежедневните ти навици, в случая те носеха реалната заплаха от наводнение, а и пречеха на всякакъв род обществена дейност. Пазарите не работеха, политическият живот замря, съдебните процеси трябваше да се отлагат, което пък доведе до рязкото увеличаване на престъпността. Мъжете изведнъж започнаха да откриват изневерите на жените си, което пък ги принуждаваше да прибягват до кървави саморазправи; складовете за зърно подгизваха и запасите се разваляха от тежката влага; от покачването на Тибър повечето обществени нужници се задръстваха, а придошлите води понасяха из града цели купища фекалии; Марсовото и Ватиканското поле изчезнаха под няколко пръста вода, което пък доведе до липса на зеленчуци, а някои от нескопосано построените инсули в тези части на града се покриха с огромни зеещи пукнатини и безславно започнаха една след друга да рухват. Гражданите започнаха масово да простиват; старите и болнавите си заотиваха, покосени от пневмония, докато по-младите ставаха жертва на грип и ангина; най-страшна обаче се оказваше онази тайнствена болест, незачитаща нито възраст, нито пол, която парализираше цялото тяло на засегнатия и дори той да оцелееше, оставяше го с по някой изсъхнал крайник, който вече за нищо не можеше да служи.

Клитумна и Никополис започнаха да се бият всеки ден и пак всеки ден гъркинята намираше начин да прошепне на ухото на Сула как Стих си бил избрал най-подходящия момент да умре.

Чак след две седмици на непрестанен дъжд ниските облаци се разкъсаха окончателно и като оставиха на вятъра да ги разнесе далеч на изток, позволиха на слънцето отново да се покаже. Рим се беше изгубил в мъгла от изпарения. Както от паветата по улиците, така и от керемидите по покривите се издигаха все същите езичета пара, от които почти не можеше да се диша. Всеки балкон, всяка лоджия, перистил, дори прозорец се скриха под насъбралото се през двете дъждовни седмици пране, което допълнително изпълваше въздуха с неприятна влага. В домовете, където имаше бебета, като например този на търговеца — лихвар Тит Помпоний, изведнъж се оказа, че повече не съществува вътрешна градина, ами на нейно място се е появила гигантска сушилня, където са прострени цели камари изпрани пелени. Обувките трябваше да бъдат старателно почистени от плесента, всеки свитък във всяка библиотека — разгънат и внимателно проверен не е ли станал и той обект на нечие гъбешко нападение, раклите и долапите с дрехи — проветрени и подредени наново.