Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Да, но камъкът предава не само онова, което вижда приносителят, а и мислите му. Освен ако приносителят не носи и блокиращ камък.
Тя примигна изненадано. Това беше нещо ново.
— Какво е това?
— Нещо, което Изменниците могат да правят. Нещо, което скоро ще притежаваме. Вместо стъкло, тези камъни представляват кристали, обучени на дадено магическо действие, докато растат. Блокиращият камък може да попречи на разчитането на съзнанието и позволява на носителя си да проектира мисли, каквито според него интересуват разпитващия.
Полазиха я студени тръпки.
— Пръстенът на Наки.
Той я погледна изненадано, после извинително.
— Съжалявам. Забравих, че вече си се сблъсквала с блокиращ камък.
Тя поклати глава.
— Не се притеснявайте. Какво друго могат да правят тези камъни?
— Всичко, което може да прави един магьосник.
— Дори черен магьосник?
— С това че могат да извличат и съхраняват сила? Да — но засега запази това за себе си.
Лилия тихо подсвирна.
— Кажете ми, че ще станем приятели с тези Изменници. Едва ли бихме искали врагове като тях.
Калън се намръщи.
— Работим по въпроса, с надеждата да се сдобием с тайната на камъкотворството. — Той махна презрително с ръка. — Ще ти разкажа повече за това някой друг път. Важното е, че камъкотворството използва черната магия.
Лилия се развълнува.
— Ще се обучавам как да правя тези камъни? — Това означаваше, че тя ще е една от първите гилдийци, която ще може да използва тази нова магия.
— Вероятно.
— Ще трябва ли да пътувам до Сачака?
— Не. — Но по начина, по който се поколеба и се замисли, тя предположи, че отговорът му не трябва да се приема твърде категорично. Калън поклати глава. — Добре, това е всичко за тази сутрин. Имаш ли някакви въпроси?
Сърцето й подскочи, когато тя си спомни за въпроса на Аний.
— Да. Дали Гилдията ще позволи на Сери и двамата му телохранители да останат тук?
Калън сбръчи вежди.
— Да не би положението му да се е влошило? — попита той.
— Възможно е. Ще позволи ли?
— Трябва да получа съгласието на Висшите магьосници, но те най-вероятно ще го дадат. Кога ще дойде?
— Скоро. — Лилия осъзна, че това може да означава всичко и се поправи. — След няколко дни.
Калън кимна.
— Ще ти съобщя веднага, щом мога. — Той леко се усмихна. — Успяхме да намерим няколко семена от един парфюмерист, благодарение на теб. Растенията все още не са достатъчно големи, за да се потвърди, че е роет, но няма да чакаме още дълго. Ако Сери все още желае да ни помогне да хванем Скелин, може би скоро ще действаме.
Лилия кимна. Ето я пак тази дума „скоро“.
— Желае силно — каза му тя. — В това съм сигурна.
Когато Аний и Лилия се изгубиха в мрака на път към стаите на Сония, Гол погледна към Сери и повдигна вежди.
— Да — отвърна Крадецът с нисък глас. — Кажи ми какво откри.
Гол се наведе напред.
— Всичко се е променило. Останалите Крадци… ами, те вече не се наричат така. Наричат се „принцове“. А Скелин наричат „крал“.
— Разбира се. — Сери завъртя очи. — Кралят на Подземния свят. Какво мислят хората по улиците?
— Всички се страхуват. Не смеят да си надигнат главите. Знаят, че Скелин е магьосник-отстъпник и че майка му е Ловецът на Крадци. И двамата са правили много неприятни неща на хората, които не изпълняват желанията им. — Гол се намръщи. — Хубавото е, че сега всички го мразят.
— А какво мислят за мен?
Гол сви рамене.
— Смятат те за мъртъв.
— А ако разберат, че се крия?
— Подхвърлих го и неколцина казаха, че се надяват да е така. Казаха, че се надяват да търсиш начин да се отървеш от Скелин.
— Никой не си мисли, че съм изоставил работниците си?
— Поне никой не го каза пред мен. Интересното е, че в една от пивниците хората, с които разговарях, спореха дали се криеш в Гилдията или не. Онзи, който се съмняваше, каза, че няма как да стане, защото Гилдията работи със Скелин.
Сери се намръщи.
— Това може да е само слух.