Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
„Трябваше да я накарам да ми обясни“. Но преди да тръгнат, той бе получил само няколко минути с нея насаме, от които се бе възползвал, за да я разпита за друга магическа загадка. Погледът й се изостри, когато я попита дали е чувала за магьосници, които могат да четат повърхностните мисли.
— Смяташе се, че баща ти може — каза му тя. — Винаги съм предполагала, че той окуражаваше тези слухове, за да поддържа страха у хората към него — и ако някой зададеше въпрос за другите му способности, той би могъл да посочи, че слухът е просто пример за всички глупости, които хората си мислят за него.
— Може да не е било лъжа — каза й Лоркин.
Както винаги, изненадата й премина в замисленост. Но той не очакваше да чуе онова, което последва:
— По-добре запази тези мисли за себе си — посъветва го тя. — Това ще притесни дори най-близките ти хора. Внимавай да не научаваш повече за останалите, отколкото ти се иска.
„Тя е права“. Лоркин можеше да си представи много ситуации, в които дочуването на нечии мисли можеше да бъде много смущаващо. За щастие той можеше да чува повърхностните мисли само ако се съсредоточеше здраво.
— Лоркин.
Тивара се бе върнала при него. Савара я беше повикала за нещо и известно време двете бяха разговаряли.
— Да?
Тя се усмихна.
— Разкажи ми повече за лорд Регин. Той важен ли е за Гилдията? Защо, мислиш, е дошъл с майка ти?
Лоркин се намръщи.
— Не е важен. Е, произхожда от важен Дом, но няма никакъв пост в Гилдията.
— Значи е просто източник на сила за майка ти?
Той се опита да си представи този сценарий и не успя. Но в представата му Регин се държеше като сачакански роб, а това не бе необходимо. „Достатъчно е да изпрати силата си на майка ми и тя ще я съхрани“. Това изискваше докосване, разбира се, но не по-различно от стискането на ръце.
— Може би — отвърна Лоркин. — Всъщност… най-вероятно.
— А каква е връзката им? Приятели? Любовници?
— Не. Всъщност като ученици двамата са се мразели. Той я тормозел, докато не го предизвикала на дуел. Разбила го и оттогава я оставил на мира.
— Дуел? — Тивара повдигна вежди и усмивката й стана още по-широка. — Интересен обичай.
Лоркин я погледна с присвити очи.
— Да не би да се подиграваш на обичаите на народа ми?
— Съвсем не. — Тя се опита да изглежда сериозна.
— Напротив — обвини я той. После се ухили. — Това е глупав обичай. Доколкото знам, никой не е отправял предизвикателство преди и след това.
— Значи това е бил последният й вариант. — Тивара изглеждаше замислена. — Значи двамата са станали приятели след големия сблъсък, както често се случва?
— Не. Майка така и не му прости. — Макар Лоркин да не я беше чувал да го казва. Всъщност тя винаги бе изтъквала колко смело се е държал Регин по време на нашествието. Но с неохота.
Тивара не отвърна нищо и той видя, че се мръщи.
— Защо питаш?
Тя го погледна.
— Ами… Двете със Савара намираме за странно, че Гилдията е изпратила на подобна мисия двама души, които са толкова привързани един към друг. Ако ги заловят, ще им бъде много трудно, ако единият бъде заплашен, за да се изнуди другият.
— Майка ми и Регин? — Лоркин поклати глава. — Невъзможно. Останали сте с погрешно впечатление.
Тя сви рамене.
— Може би си прав. Или може би привидната невъзможност за това е подвела Гилдията да не осъзнае колко лош избор е Регин. Възможно е самите Сония и Регин да не го осъзнават.
Лоркин поклати глава и въздъхна.
— Какво?
— Най-могъщите жени в Сачака губят време в клюки и сватосване. Ох! — Той разтърка ръката си, където Тивара го беше ударила.
— Мъжете клюкарят повече — каза тя. — И не е загуба на време, когато има политически и военни последици.
— Има ли?
— Ще има. — Тя повдигна глава и очите й се присвиха. — Ах!
Лоркин се обърна и погледна напред. Между Савара и вървящите отпред Изменници той успя да види, че са стигнали до върха на дюната. Пред тях се простираше равнина, покрита с оскъдна растителност, а на няколко часа вървеж се забелязваше разпиляна група сгради.
— Все още можеш да промениш намерението си — каза му тя. — Никой няма да ти попречи да се върнеш в Киралия. Около прохода няма ичани, които да те притесняват.
„Наистина ли съм толкова смел и глупав, че да се присъединя към хора, с които нямам никаква кръвна връзка и които се осмеляват да поведат война срещу легендарните черни магьосници, от които народът ми се страхува от векове?“