Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Чух, че няма да завършиш — додаде едно от момичетата, което стоеше до Бокин. — Хората казват, че няма да ти позволят. Ще си останеш ученичка завинаги.
Лилия сви рамене.
— Ще завърша догодина. Имам да уча повече неща от обикновените ученици. — За да е сигурна, че са схванали намека й, тя бръкна в мантията си и извади малка, тънка кама, която си бе купила по препоръка на Калън. Чудеше се защо той настоя за това, след като от нея не се очаква да използва черната магия, и заподозря, че просто е искал да одобри избора й. Беше й казал да намери нещо обикновено, но качествено. Нещо по-изискано от обикновен кухненски нож, но не толкова натруфено като камите, които носеха сачаканците. Тя посети няколко ножаря и избра елегантен, тънък нож с острие, което се сгъваше й се прибираше в абаносовата, обкована със сребро дръжка — действие, което тя се беше научила да прави с една ръка.
И което използва сега. Едва не се разсмя, когато няколко ученици си поеха рязко дъх. Но Лилия не можеше просто да стои там и да размахва ножа си. Ако някой магьосник я видеше, тя щеше да загази заедно с останалите ученици. Може би дори повече. В чантата й, заедно с книгите и записките, имаше и един плод пачи. Джона го беше пъхнала там, когато стана ясно, че Лилия няма време да изяде цялата си закуска.
Девойката го извади, започна да реже парчета от него и да ги яде.
— Калън ще излезе да провери какво ме задържа — каза им тя, дъвчейки. — Не ми се иска да…
— Какво става тук? — разнесе се нов глас. Лилия вдигна глава и видя главата на магьосник да се появява зад учениците. — Намерете си друго място за събиране и не блокирайте вратите.
Всички веднага се пръснаха, като стоящите наблизо набързо се поклониха на магьосника. Лилия забеляза, че само Бокин беше разочарован. Останалите изглеждаха облекчени. Когато девойката мина по стълбите покрай него, той й се ухили. Магьосникът беше алхимик на средна възраст, когото тя си спомняше от втората година.
— Добро утро, лорд Джотин — каза момичето и се поклони.
— Лейди Лилия. — Той кимна, после се огледа, за да се убеди, че учениците няма да се върнат и забърза по коридора. Лилия продължи да яде пачито, докато вървеше към стаята, в която Калън провеждаше уроците, прогонвайки всички мисли за Бокин от главата си. Трябваше да зададе въпроса на Аний на Калън и трябваше да обмисли по какъв начин да го направи. Спря се да избърше ножа и да събере мислите си, преди да бутне вратата и да влезе в стаята.
— Добро утро, лейди Лилия — каза Калън и леко се усмихна.
— Черен магьосник Калън. — Тя се поклони и седна. Отвори уста, за да заговори, но се спря, когато забеляза предметите на масата. До една керамична купа бяха подредени няколко кухи стъклени тръби, използвани от алхимиците, когато трябваше да оформят съдини и тръби за определена употреба.
— Днес ще те науча как да правиш кръвни камъни — каза й Калън.
Полазиха я тръпки. Това бе част от черната магия, която много хора смятаха за приемлива и безопасна. Калън взе една тръбичка и й даде знак да направи същото.
— Този процес представлява най-лесното общуване между умове. Бившият Върховен повелител го открил, докато разглеждал някакъв древен кръвен пръстен. Виждал съм и съм проучвал този пръстен и наистина се радвам, че не се наложи сам да разгадавам тази загадка. Първо, разтопи малко стъкло и го остави да се върти във въздуха, за да се оформи.
Тя остави въпроса на Аний за по-късно и изпълни инструкциите му. Когато и двамата завъртяха във въздуха топките разтопено стъкло, той й каза да хване ръката му и да се съсредоточи върху мислите му. Лилия го наблюдаваше как оформя магията си и налага волята си върху стъклото, променяйки структурата му, а след това го оставя да се охлади. После насочи вниманието си към нея и опита й да направи същото с нейната сфера.
Двамата го повториха няколко пъти, като разтопяваха стъклото и го оформяха отново, преди той да почувства, че момичето се е адаптирало достатъчно, за да започне да добавя и кръв към стъклото. За нейна голяма изненада това само впечата идентичност на камъка.
— Кръвният камък работи само когато някой го докосва — обясни й Калън. — Разбираш ли разликата между това как действа той за човека, който е вложил кръвта, и за другия, който докосва камъка?
— Създателят вижда онова, което вижда приносителят, дори и да е против волята му. Приносителят не може да види какво вижда създателят, но може да осъществява ментално общуване с него без никой друг да го чува.