Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
„Някой се е опитал да убие Лоркин? С отрова?“ Денил се надяваше, че е успял да скрие изненадата си.
— И кралят освободи Лоркин. Само за да се опита отново да го задържи. Но този път щеше да го затвори някъде на безопасно място, скрит от отровителя?
— Да.
— Значи… не е възможно той да се е опитал да го отрови.
— И аз така си мисля, защото той ме остави да помогна на Лоркин да избяга.
— Защо го е направил?
— Съгласи се, че ако успея да накарам Лоркин да ми каже нещо за Изменниците, ще ме остави да постъпя както сметна за редно. — Ачати се подсмихна самодоволно.
— Това ми звучи като облог. Амакира не е от кралете, които обичат да губят басове.
— Той спазва обещанията си.
— А вие какво заложихте?
Ачати самодоволно махна с ръка.
— Къщата ми.
— Наистина ли? — Денил се огледа. — Притежавате ли някаква друга земя?
— Не.
„Значи залогът е бил висок“. Но пък в политиката и войната винаги е било така. Денил усети как го изпълват познатите чувства на признателност, привързаност и възхищение, но устоя. Сети се за предупрежденията на Тайенд и се изненада, когато се почувства по същия начин. Но успя да устои и на това. „Тайенд е… приятел. Може би ако не беше Ачати, двамата отново щяхме да сме нещо повече от това“. Но пък Ачати…
Сачаканецът погледна оценяващо виното. Денил не можа да не си помисли колко по-различен е от Тайенд. Макар да нямаше солидната фигура на повечето сачакански мъже, Ачати беше едър и тъмен, а Тайенд беше светъл и слаб. „Как могат да ме привличат такива противоположности? Ах, но те и двамата са умни и схватливи. Предполагам, че харесвам умни мъже. Чудя се обаче какво намират те у мен“.
Забелязвайки погледа на Денил, Ачати се обърна към него. Лицето му изразяваше несигурност.
— Помните ли онзи момент по време на пътуването ни до Дюна? Когато Тайенд ни прекъсна?
Денил почувства как в главата му се вихрят спомени и смесени чувства. Желание, смущение, притеснение и гняв.
— Как бих могъл да забравя? Досадният малък… — промърмори той.
Ачати се засмя.
— Сигурен съм, че намеренията му са били добри. Но аз усещам, че подобни моменти, подобни възможности получаваме все по-рядко. Дали ще останем приятели, ако преминем и през други тежки моменти, или недоверието и подозрението ще се натрупат твърде много? Иска ми се… — Той въздъхна. — Знам, че е егоистично от моя страна. Бих искал да сме повече от приятели, поне за известно време, преди обстоятелствата да ни накарат да се държим като врагове.
Денил си пое дълбоко дъх. Сърцето му отново биеше ускорено и в стомаха му се беше появило странното, но познато пърхащо усещане. „Точно така се чувствах и аз, когато влязох тук“ — осъзна той. Само че този път усещаше и някакво веселие. Какво ли щеше да се случи, ако го приемеше?
„Има само един начин да разбера“.
— Ами сега Тайенд не е тук.
Ачати затаи дъх. Някакво изражение премина през лицето му, преди на него да се настани предпазлив интерес.
Надежда.
Денил разбираше, че въпреки цялата си власт и богатство, Ачати е самотен. Съмняваше се, че сачаканецът би могъл да се възползва от самотата си, дори и да искаше. Това не бе слабост, а част от живота, който Ачати бе избрал.
— Макар че не бих пренебрегнал вероятността в този момент да бърза насам — додаде Денил.
Ачати се разсмя.
— Това няма как да ни се случи два пъти, нали?
— Тази теория си заслужава да се провери. Въпросът е до каква степен трябва да копираме обстоятелствата?
— О, според мен имаме всички нужни съставни части. — Ачати се изправи и Денил го последва. — А ако греша, винаги можем да разчитаме на това, че робите няма да го пуснат. — Той се поколеба, вперил поглед в Денил. — Ах. Вижте се.
Денил примигна.
— Какво?
Счаканецът протегна ръка и докосна брадичката на Денил.