Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Долавяйки гнева и ужаса в гласа му тя почувства болка в гърдите си. „Какво са му направили?“ — Искаше да разбере, да открие онзи, който го е извършил и да го нарани. „Заради онова, което му е причинил и заради това, че накара сина ми да жертва живота си по този начин“.
— На Гилдията няма да й хареса, но подозирам, че това ти е известно — каза му тя.
Лоркин кимна.
— Кажи им да ме обявят официално за изгнаник. Така, ако изгубим, няма да бъдат обвинявани за действията ми.
Сърцето й се сви. „Трябва да съм доволна, че е обмислил всичко, но е невъзможно. Само да можех да заема мястото му… но мисля, че и това няма да го спре да отиде на война“.
Изведнъж тя разбра какво трябва да направи. Ако Лоркин не се върнеше у дома, тя също нямаше да се върне. Щеше да го последва. Щеше да направи всичко възможно, за да го защити.
— Значи вече се считаш за Изменник. — Сония кимна. — Тогава има нещо, което трябва да знаеш. — Тя бръкна в джоба си, извади единия от кристалите и го задържа в протегнатата си ръка.
Той го взе и го огледа внимателно. След миг очите му се разшириха.
— Подозирах, че това е възможно — прошепна той.
Докато гледаше камъка с алчно очарование, Сония изпита сладко-горчива радост и гордост. Ето го, нейният син, който разбира магия, която никой гилдиец не е виждал досега. „И му харесва“.
— Къде го намери? — попита Лоркин.
Сония посочи с жест земята около тях.
— В почвата и пясъка. Има един в потока, прочиства го. Подозирам, че са пръснати из цялата пустош. Можеш да ги намериш, ако знаеш какво търсиш и ако си черен магьосник.
Лоркин отвори уста и се обърна да погледне към сухата, безжизнена земя.
— Да не би да казваш…?
— Да. Пустошта е трябвало да се възстанови още преди векове, но това не е станало заради Изменниците. — Тя докосна ръката му. — Сигурен ли си, че искаш да напуснеш Гилдията, за да се присъединиш към тези хора? Които са толкова безмилостни? Можеш да им помогнеш да сложат край на управлението на ашаките и без да им прехвърляш лоялността си.
Той погледна към камъка и се намръщи. След това го стисна в шепата си и кимна.
— Сигурен съм. Те не са идеални — устата му се изкриви в горчива усмивка, — но са по-добри от ашаките.
Лоркин се обърна към нея и положи длани върху раменете й.
— Обичам те, майко. Нямам намерение да умирам в тази война. И ще се върна в Гилдията. Кралица Зарала ми разкри познанието за камъкотворството, за да мога да го предам на Гилдията, ако тя го поиска. Ще ме видиш отново.
Той я прегърна силно. Сония го притисна към себе си и впрегна цялата си воля да не се възпротиви, когато синът й се отдръпна. Той се усмихна, после се обърна и тръгна бързо към Изменниците.
Сония примига, за да прогони сълзите, въздъхна и го последва.
Когато излезе от жилищната сграда на магьосниците, Лилия присви очи от яркото слънце и тръгна към Университета. Забеляза, че наоколо имаше повече ученици от обичайното за този ранен час. По-голямата част се бяха събрали около входа на Университета. Когато се приближи към тях и се озова в сянката на сградата, тя установи, че всички я гледат.
Полазиха я тръпки и девойката забави крачка.
Разпозна сред тях неколцина приятели на Бокин. Двама отстъпиха встрани. Първоначално Лилия предположи, че я пропускат да мине, но в пролуката се из стъпи познатият побойник. Той й се ухили.
— Какво търсиш тук, Лилия? — попита той. — Наблюдателницата е натам. — Той посочи към хълма.
Неколцина от учениците се захилиха. Групичката се сгъсти. Трябваше или да си пробие път през тях, или да заобиколи и да влезе през предния вход на Университета.
— Няма да те пуснем вътре — каза Бокин.
Лилия преглътна усмивката си. „Идиот. Ясно е какво правят, не е необходимо да го казва на глас. Сега не могат да се престорят, че не правят нищо нередно“.
Тя изкачи първите няколко стъпала и се спря.
— Сигурни ли сте? — попита тя, поглеждайки ги в очите един по един. — Черният магьосник Калън е вътре и чака, за да ме научи на най-различни номера от черната магия. Той може да не остане особено доволен от това, че ми пречите да стигна навреме за занятията си.
Някои от учениците се намръщиха и се спогледаха със съмнение.
— Калън може само да те научи да се преструваш, че се биеш с черна магия — каза Бокин. — Нищо друго не можеш да научиш. Още дори не си завършила.