Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Толкова висок и… елегантен. Добре че вие, киралийците, не се обучавате във висшата магия. Ще изглеждате много по-застрашителен.
Денил се изсмя.
— Вие, сачаканците, сте застрашителните — възрази той. — С черната си магия и…
Ачати го накара да замълчи с кимване и притискане на пръста си към устните му. После ръката му се плъзна зад врата на Денил и придърпа главата му към себе си за целувка.
След това устните му се озоваха до ухото на Денил.
— Недей, защото ще си напомниш, че сме жесток народ. Нека ти покажа, че не всички сме жестоки и безсърдечни. — Той отстъпи назад, улови ръката на Денил и го изведе от Господарската стая.
Глава 19
Споразумение
Още преди слънцето да се издигне над хоризонта, Изменниците бяха готови за тръгване. Сония забеляза, че те не се нахраниха преди това. „Когато си тръгнат, ще изядем остатъците от припасите ни и тогава и ние ще се отправим към дома“ — реши тя. Дали това „ние“ включваше двама или трима души, все още не беше ясно.
Сония погледна към Лоркин, който през последните нощи бе спал до Тивара. По време на преговорите тя го беше слушала внимателно. Доста пъти той бе говорил за Изменниците като за „нас“, а за Обединените земи и Гилдията като за „тях“. Усещайки прилив на страх, тя потрепери.
Той се беше променил. Ала не съвсем. Все още си беше Лоркин, но беше съзрял. И… нещо друго. Нещо като крехкостта, в която изпадаше, след като сърцето му биваше разбито, но компенсирана от някаква нова издръжливост. Тя я изненадваше. През времето след напускането на Гилдията той бе преживял много. И бе приел товара на черната магия.
„Би трябвало да съм ужасена, но единственото, което изпитвам, е тъга. Той няма представа с какво се е натоварил. Как винаги ще бъде заклеймяван като незаслужаващ доверие, дори ако приемат решението му, и че това е цената на камъкотворството“.
„Те“, когато ставаше въпрос за Гилдията и киралийците. Тя не вярваше, че ще го отхвърлят. Как биха могли, след като бяха приели Лилия? „Но с всеки магьосник, който овладее черната магия, ние като че ли губим нещо. Може би нашата невинност. Може би предпазливостта си“.
Лоркин се върна, след като бе отишъл да попълни запасите си от вода. Тя се сети за кристалите в джобовете си, за които не бе споменала пред Изменниците. Тивара се усмихна на Лоркин, който й подаде манерката. Тя беше нейната, не неговата. Сония изпита съжаление, че не разполага с повече време, за да опознае по-добре младата жена. Начинът, по който Тивара гледаше Лоркин, изпрати нови предупредителни вълни в тялото й и Сония се намръщи.
„За двама, които очевидно са влюбени, те не се държат така, сякаш всеки момент ще се разделят“.
Усещайки погледа й, Лоркин се обърна към нея. Усмивката му се стопи, той погледна отново Тивара и й кимна. Лицето й стана сериозно. Съчувствено. Тя кимна и продължи да го гледа, докато младежът се приближаваше до майка си.
— Майко — каза той. — Може ли да поговорим насаме?
— Разбира се. — Сония се изправи, огледа се, избра произволна посока и тръгна натам. Той я последва мълчаливо. След около двайсетина крачки тя се спря и издигна около тях двамата бариера, която да задържа звука. След това го зачака да заговори.
Изведнъж Лоркин не намери сили да я погледне в очите.
— Аз… ъъъ… ние…
Сония въздъхна и омекна.
— Връщаш ли се с мен?
Той изпъна раменете си и вдигна глава.
— Не.
Сония го погледна, борейки се с нарастващата паника. „Бих могла да му наредя. Бих могла да се свържа с Оусън и да го накарам да му заповяда да се прибере“. Но тя подозираше, че това ще подтикне младежа към още по-глупави действия.
— Не е заради Тивара — каза той. — Добре де, не е само заради Тивара. — Той я погледна напрегнато. В очите му тя откри вълнение и надежда. — Мисля, че Изменниците ще спечелят. Когато казаха, че ще сложат край на робството… мисля, че ще направят и това. Планирали са го от години. От векове.
— Така… и щом спечелят, ще бъдат ли по-добри от ашаките?
— Да — отвърна твърдо той.
— А ако загубят?
Лицето му потъмня. Внезапно тя видя как синът й ще изглежда след десетина и повече години. „Ако оживее през следващите няколко седмици. Не, не си мисли за това“.
— Някои неща заслужават човек да рискува живота си за тях — каза той. — Ако беше видяла какво вършат ашаките — ако го беше преживяла — и ти щеше да пожелаеш да отървеш света от тях.