Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
— Не, по дяволите — изрева той над мен. — Не съм го убил аз!
Той вдигна глава и зави като таласъм срещу невидимата луна:
— Аз не съм убивал Юнас Андресен! Чувате ли?
Наведе се над мен и ме хвана за яката на якето. Вдигна ме с последни сили и ме удари с глава в лицето. Увиснах в ръцете му. Той залитна напред и ме повлече със себе си, след което рухна заедно с мен. Лежахме на един или два метра от бетонния ръб на покрива.
Изправи се на колене и започна да ме тегли към ръба.
— За бога, каквото и да става, аз ще убия Варг Веум и това ще бъде последното нещо, което ще направя! — мърмореше той под носа си.
— Наистина ще е последното — опитах се да се шегувам.
После стиснах зъби и скочих на крака. Сега стоях аз, а той бе на колене. Погледна ме с очи, в които се четеше молба и омраза.
— Единайсет години, Веум — изхленчи той. — Нищо. Никаква любов, никаква радост. Само омраза и недоверие и тежка, тежка самота. И една мечта. Аз я намерих тук. И си намерих такава работа, че да съм в близост до нея.
— Нищо не разбирам — казах.
Той се метна към гърлото ми, стисна го и ме притисна към бетонния ръб. Отстъпих назад, почувствах дълбочината зад мен, усетих раззиналата се паст на празното пространство. Тогава събрах всички сили и му нанесох страшен удар в тила. Той се строполи върху мен, а аз политнах назад. Паднах почти върху бетонния ръб и усетих как няколко секунди се люлях като махало: хип-хоп, хип-хоп. След това панически изпълзях отново на покрива.
Воге се надигна отново. Надигна се като феникс от пепелта. Свих юмруци и го повалих с един удар. Сега погледът му стана стъклен.
Докато почти го влачех към вратата на асансьора, към сигурността вътре в нея, той мърмореше едва разбираемо:
— Аз не съм убивал Юнас Андресен, Веум. Не съм го убивал…
От очите му течаха сълзи и се смесваха с кръв и дъжд.
В момента, в който го тикнах през прага на кабината, той изкрещя, сякаш минавахме през входа към Хадес:
— Ти ще гориш в ада за това, Веум! Ти ще гориш!
Чух собствения си глас като чужд:
— Разкажи това на полицаите. Там долу тях ги използват като портиери.
51
Якоб Е. Хамре почти не продума по пътя към града. Обърна се към мен само веднъж и каза почти грубо:
. — Имаш ли представа какво щяхме да правим с теб, ако не беше довел Воге със себе си?
Не му отговорих, а и той не поясни какво са щели да правят с мен. Изглежда, си запази правото за друг път.
Когато пристигнахме в участъка, Хамре се обърна към един от другите полицаи:
— Намери Паулус Смит. Помоли го да дойде тук колкото е възможно по-бързо.
После ми каза:
— Ще чакаш тук Смит. Ще направим вечерно посещение на приятелката ти и мисля, че ще е най-добре и ти да присъстваш, иначе няма да можеш да заспиш, нали.
Без да дочака отговор, той изчезна в асансьора и се отправи нагоре по етажите.
Отново останах сам във вестибюла. Поради липса на коледна елха там бяха инсталирали в единия от ъглите униформен полицай. Той стоеше вторачен пред себе си и сякаш очакваше някой да струпа новогодишни подаръци в краката му. Но трябваше да почака още няколко месеца. По-точно казано, той трябваше да почака още един период, равняващ се на цяла бременност, преди отново да настъпят коледните празници.
Навън хората с вечерни лица караха автомобили със запалени фарове. Други седяха подредени в дълги жълти автобуси и гледаха навън през блестящите им прозорци, както ни гледат непознатите лица от чужди фотоалбуми.
Паулус Смит пристигна след около двайсет минути с такси. Той дойде при мен с доволен израз на лицето, сграбчи с двете си ръце едната ми ръка и каза:
— Блестяща работа, Веум. Чувам, че си намерил един убиец.
— Той ме намери — казах аз. — И за съжаление вече си беше намерил и нов труп.
— Какво говориш? — каза развълнуван той.
Разказах му какво се беше случило, докато чакахме Якоб Е. Хамре да се върне долу. Той все повече и повече се вълнуваше. Тъкмо свърших, и вратата на асансьора се отвори. Хамре излезе.
— Добър вечер, Смит — каза делово той. — Тя е в стаята за посещения, чакат ни.