Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
— По-късно… — Тя облиза устни с върха на езика си. — Ние — аз го срещнах отново, там, при нас. Срещнах го случайно на улицата един ден, предобед. Той ме заговори. „Не можеш ли да ме познаеш, Венке?“ — каза той и нямаше как да не го погледна. Беше пооплешивял, но го познах, разбира се.
Тя млъкна, загледана във вплетените си един в друг пръсти на ръцете.
— И така? — продължи Хамре.
Погледна нагоре към него. В един или друг смисъл в стаята съществуваха само двама. Паулус Смит, самият аз и полицайката бяхме избледнели като кулиси, бяхме станали статисти в сцената в килията, която се разиграваше между Хамре и нея. Те кръстосваха погледите си като остриета, почти без да се предизвикват един друг.
— Вие сте възобновили отношенията си? — каза Хамре.
— Ние възобновихме отношенията си — каза тя с нотка на сарказъм в гласа си. — Това звучи като уговорка на делови хора или нещо подобно. Да, ние възобновихме отношенията си, но не веднага, а след известно време. Той каза… той каза, че ме е търсил и намерил, че се е преместил там, извън града, и си е намерил там работа само за да има шанса да бъде в близост с мен и да ме среща. Това… това ми направи силно впечатление.
— Мога да го разбера.
— А, нима можете? Аз, аз отдавна бях започнала да чувствам как щяха да се развият нещата, какво щеше да стане с Юнас и мен. И аз, аз имах нужда от нежност, от любов. Аз обичах Юнас, както и продължавам да го обичам, както ще продължавам да го обичам, докато умра, въпреки че той вече е мъртъв. Това — между Гюнар и мен, това беше нещо друго. Искам да кажа: то също беше доста едностранно, както връзката между Юнас и мен. Но този път едностранчивостта беше от другата страна, не от моята, това искам да кажа.
— Значи вие започнахте връзка с него?
Тя кимна мълчаливо и преглътна. В очите й примигваха бледи пламъчета.
В главата ми нещо чукаше — започваше силно главоболие. Паулус Смит я гледаше мрачно. Самата тя гледаше само Хамре.
— Кога се случи това? — попита Хамре. — Преди или след като се разделихте с Юнас?
Тя пророни с усилие:
— Преди! Но не беше нещо особено, не беше изневяра, а и не беше причината, поради която… не, не по този начин. Между мен и Юнас всичко беше свършило — отдавна. Аз чувствах това с всяка клетка на тялото си, сякаш любовта, която гореше в мен, бе замръзнала, превърната в лед, бе затворена завинаги на тъмно в най-мрачните дълбини на същността ми. Разбирате ли? Това се случи само няколко месеца, преди Юнас да ме напусне. Но преди.
— Може ли да се помисли, че именно поради това вашият мъж ви е напуснал?
— Кой? Юнас ли? Никога! Та самият той имаше нея — другата. Сулвай или нещо подобно. Не вярвам, че той въобще е узнал нещо за Гюнар и мен. Не, това си остана между нас двамата. Бяхме възможно най-дискретни. Срещахме се много рядко, само когато бяхме абсолютно сигурни, че никой няма да ни забележи. Най-често се срещахме при него — по-рядко при мен. Но при него беше по-сигурно. Там ни беше по-добре.
— Добре ли ви беше заедно?
Отново пренебрежителен поглед.
— Добре? Толкова добре, колкото може да бъде на двама възрастни, когато са заедно и са достатъчно разочаровани и огорчени. Беше хубаво, защото можехме да дадем нежност за нежност! Хубаво ни беше да я делим, въпреки че я пазехме в тайна. Трябва да разберете, че аз произхождам от среда, изключително строга към подобни неща. Изневярата в тази среда се смята за непростим смъртен грях независимо от обстоятелствата, които са я причинили. Изневярата на Юнас не оправдава моята, не я прави нормална. Разбирате ли?
Хамре започна:
— Вие говорили ли сте си някой път за… — Той преглътна края на въпроса и го зададе по друг начин: — Вие можете ли да ми кажете, госпожо Андресен, какви мотиви би имал Гюнар Воге да убие вашия мъж? Той беше ли ревнив?
Тя поклати неразбиращо главата си:
— Та ние бяхме почти разведени. Не е имало никакъв мотив. Всичко вече беше свършено — между Юнас и мен.
— Но не що се отнася до чувствата. Имам предвид вашите чувства.
Тя не отговори. Виждахме как се опитва да намери необходимите думи. На няколко пъти отвори устата си, сякаш да започне да говори нещо, но от нея не излезе нито звук.
Хамре каза:
— На вас ви е напълно ясно, че независимо от случилото се тази вечер, уликите против вас, че сте убили мъжа си, продължават да са все така силни?
Този път Паулус Смит се намеси:
— Чуйте, Хамре, нямате право така да… — Той погледна към мен, очаквайки поддръжка. След като аз не казах нищо, продължи: — Този Гюнар Воге уби днес вечерта момчето и доколкото разбрах, е признал.