Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- По какво разследване ви помага?
Селито си замълча, както би направил всеки детектив, щом някой цивилен му зададе такъв въпрос, но Сакс предположи, че лекарят и Райм са достатъчно близки, и отвърна:
- Чухте ли за отвличанията?
- Шофьорът на такси ли? По новините само за него говорят. Добре е за Линкълн. Работата ще му се отрази чудесно. В момента са му нужни приятели и цел в живота.
Том се показа на горния етаж:
- Той ти благодари, Пит. Е, не каза „благодаря“. Но вътрешно ти е благодарен. Нали го знаеш?
- Нека бъдем честни - каза Тейлър, като сниши глас. - Още ли смята да се свърже с тях?
И когато болногледачът отвърна: „Не, отказа се“, нещо в гласа на Том подсказа на Сакс, че лъже. За каквото и да ставаше дума.
„Смята да се свърже с тях...“
Във всеки случай Тейлър май също не повярва.
- Ще дойда утре, да видя как е.
Том отвърна, че ще му е благодарен. Тейлър нарами чантата си и си тръгна. Болногледачът махна на Селито:
- Иска да ви види за минутка.
Детективът се качи бързо. Влезе в стаята; след няколко минути двамата с Том се появиха отново. Селито погледна със сериозно изражение Сакс:
- Твой ред е.
И кимна към стълбите.
Райм лежеше разрошен, лицето му не беше вече червено, нито ръцете - бели. В стаята миришеше на изпражнения. Беше завит с чисти чаршафи и облечен с чиста пижама - зелена като костюма на Делрей.
- Не съм виждала по-грозна пижама - каза Сакс. - От бившата ти жена е, нали?
- Как позна? Подарък за рождения ми ден... Извинявай за уплахата.
Той внезапно ѝ се стори срамежлив и това я разтревожи. Сети се за баща си преди операцията в „Слоун-Кетьринг“, преди да му сложат упойката, от която той така и не се събуди.
- Да извинявам ли? - попита злобно тя. - Стига глупости, Райм.
Той я погледа малко, след това каза:
- Двамата ще се справите отлично.
- Кои двама?
- Ти и Лон. И Мел, разбира се. И Джим Полинг.
- Какво имаш предвид?
- Оттеглям се.
- Какво?
- Много напрежение ми дойде.
- Не можеш да се откажеш. - Тя махна към таблицата на гърба на постера с репродукцията на Моне. – Виж колко много научихме за Извършител 823. Толкова сме близо.
- Вече не съм ви нужен. Трябва ви само малко късмет.
- Късмет ли? Нужни бяха години, докато хванат Бънди. Ами убиеца от „Зодиак“? А Върколака?
- В нашия случай има достатъчно информация. Сигурни сведения. Ще попаднете на някоя следа. Ще го хванете, Сакс. Това ще е лебедовата ти песен, преди да те прехвърлят във „Връзки с обществеността“. Имам чувството, че Извършител 823 става по-непредпазлив и може да го пипнат в църквата.
- Изглеждаш много добре - излъга тя.
Райм се изсмя. После усмивката му увехна.
- Много съм уморен. Боли ме. По дяволите, боли ме там, където лекарите биха казали, че е невъзможно да боли.
- Аз в такива случаи дремвам малко.
Той се опита да се изсмее пренебрежително. Не ѝ харесваше да го гледа в такова състояние. Той се изкашля сухо и погледна раздразнено стимулатора, като че не му беше при- ятно да зависи от някаква си машинка.:
- Сакс... вече няма да работим заедно. Исках само да ти пожелая успех в новата кариера, да ти кажа, че си направила добър избор.
- Е, ще дойда да те видя, когато го опандизим.
- Ще ми бъде приятно. Радвам се, че ти беше първият полицай на местопрестъплението вчера сутринта. Не бих работил с никой друг.
- Аз...
- Линкълн - каза непознат глас.
Сакс се обърна и видя някакъв мъж на вратата. Новодошлият огледа любопитно стаята.
- Явно тук е било доста оживено.
- О, докторе - поздрави го Райм и по лицето му се разля любезна усмивка, - заповядайте.
Лекарят влезе.
- Получих съобщението на Том. Спешно било.
- Това е доктор Уилиам Бъргър, а това - Амелия Сакс.
Сакс вече разбра, че Линкълн Райм я е забравил. Каквото и да имаше да ѝ казва (а чувстваше, че има още нещо, може би много неща, за казване), вече не беше важно. Тя излезе. Том, който чакаше в широкия коридор отвън, затвори вратата след нея и - както винаги галантен - ѝ направи път.
Сакс излезе в задушната нощ.