Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
Капитанът трепна и излезе от унеса.
— Според рапортите няма никакви оръжия, само една чанта с взрив, която, според моите полицаи, наблюдаващи къщата в „Розали“, заподозреният оставил до вратата.
— Значи излиза, че е някой доброволец, гражданин, грижещ се за безопасността, който броди из улиците на града, за да убие с експлозиви и последните останки от „Сатанинско братство“… — каза Барона. — Сякаш онзи, който е заложил взривни устройства в машините за дрога, се опитва да довърши работата си като избие до крак оцелелите.
— И на мен така ми изглежда, шефе — съгласи се разсеяно Чандлър. Той се мъчеше да възстанови спомена за чутото преди време. Отмъщение… висока технология… войник… какво, по дяволите, беше? Усети как мисълта му се изплъзва и добави огорчено: — А Орман прехвърля случая на Хомисайд.
— Искам да знам резултатите от вътрешното разследване във вашето управление. Трябва да сме сигурни, че не е бил някое смахнато ченге.
— Гарантирам, че не е — каза Чандлър. — А дори да е, съвсем скоро ще го хванем.
— Погрижете се това да стане по-бързо, Чандлър — каза Барона. — Намерете го и го хвърлете в пандиза. Който и да е той, искам да го видя на топло.
„Браво на теб, шефе — каза си наум Чандлър, когато Барона излезе. — Ти ми отне разследването, сякаш съм отстранен от полицията, но ако заловя този човек, си готов да обереш лаврите.“
Той прегледа бележките си. Беше невероятно… прекалено невероятно, за да го каже на шефа: човекът бе неуязвим за куршуми. Облечен в дрехи, които му позволяват свободно да се движи, сякаш са от найлон, но мигновено стават твърди като стомана при удар. Той може да скача тридесет метра на дължина и десетина на височина. Възможно ли е да е някаква шега, номер на неговите полицаи, за да прикрият действията на група доброволци. Изглеждаше като научнофантастичен филм, превърнал се в действителност.
А ако е вярно, този човек би могъл да бъде суперполицай… или суперкошмар за всички тях.
Път „Суон Крийк“, залив „Гренит“, Калифорния
Четвъртък, 25 март 1998, 02:13 тихоокеанско време
Жени. Не можеш да живееш с тях, не можеш и без тях…
След всички изживени от Том Чандлър неприятности през последните два месеца, точно сега Кей искаше от него да се разведе с жена си и да се ожени за нея. По дяволите. Чандлър беше доволен, че си тръгна.
Пое с колата си от жилището на Кей, край езерото Фолсъм, към дома. Буйните води от топящите се снегове в планините на Сиера Невада, заедно с продължителните непрекъснати дъждове бяха напълнили догоре езерото, което се намираше на около шестдесет километра източно от Сакраменто. От стоманените шлюзове редовно източваха вода, но нивото продължаваше да се повишава.
Чандлър обичаше езерото. Като дете той бягаше от училище, въртеше педалите на велосипеда си повече от четиридесет километра, за да може да скита тук на воля. Край езерото се люби за пръв път, край него по-късно срещна първите си две съпруги. То можеше да изглежда като бушуващ океан или като изсъхнало пустинно речно корито с малък поток по средата. За Том Чандлър това нямаше значение… езерото винаги щеше да го привлича.
Той караше по неосветен път без отклонения, когато усети силен удар, воланът трепна надясно, последван от гадно шляпане на спукана гума. „Мамка ти!“ Досега не беше сменял спукана гума, но щеше да мине най-малко половин час, докато пристигне пътна помощ. На всичкото отгоре беше със служебна кола, а Чандлър не искаше никой да научи, че използва кола на полицията за посещение при приятелката си. Продължавайки да псува, той отби встрани от пътя, спря колата, взе фенерче от жабката и слезе да огледа повредата.
Беше се навел над спуканата гума, когато върху главата му се стовари дебела гумена палка. Не изгуби съзнание, но пред очите му светнаха звезди и ръцете и краката отказаха да се подчиняват. Посегна да извади личното си оръжие, но някой изви ръцете му зад гърба и измъкна пистолета му от кобура. После ръце в ръкавици го завлякоха зад ниските храсти в пясъчните дюни край пътя и го хвърлиха с лице надолу. Един ботуш натисна врата му.
— Добър вечер, капитан Чандлър — поздрави весел глас с подчертан английски акцент.
— Кой, по дяволите, сте вие? — извика полицаят. — Не знаете ли, че съм ченге? Веднага си свалете крака от врата ми!
— Кой съм аз е без значение, капитан Чандлър — отговори гласът. — По-важното е, че аз съм вашето спасение.
— Моето какво?