Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
— Надявах се да получа някакви по-точни сведения от вас.
— Не знаем нищо повече — призна Чандлър. Това не беше съвсем вярно. Но наблюдението беше изключително трудно, защото тези ферми бяха много големи, а постройките в тях — отдалечени от пътя. — Освен това въпросното ранчо е в окръг Сакраменто, не в града. Имате ли някакви цели в града?
— Защо вие не ми посочите такива? — попита неканеният гост.
— Защото не съм сигурен, че искам да рискувам значката и кариерата си, за да ви помогна — призна Чандлър. — Ако ви дам информация и вие отидете и извършите престъпление, това ще се тълкува като заговор и подстрекателство. А и, доколкото зная, организацията им е доста добра.
— Вие сте малко параноик, нали? Е, добре, аз ще отида и сам ще намеря престъпниците. А за вас ще пишат на първите страници на хумористичните вестници, Чандлър.
— Почакайте! — извика Чандлър. Мамка им, къде са тези типове? — Как мога да установя контакт с вас.
— Не ме търсете… аз ще ви потърся.
Чандлър последва човека до страничната врата… и за свое облекчение видя, че се появиха светлини на фарове. Полицаите му най-после се бяха върнали.
Оловния войник също ги забеляза и се насочи към главния вход. Вратата му бе разбита и Чандлър разбра, че неговите хора вече знаят за това. След секунди трима от тях се приближиха с извадени пистолети. Другите се промъкнаха към страничната врата. Капитанът отново вдигна пистолета си.
— Обкръжен сте — каза той. — Предайте се!
Неканеният гост вдигна ръце.
— Не нося оръжие — произнесе електронният му глас.
— Това е той! — извика един от полицаите. — Това е Оловния войник! Човекът, който беше в клуба „Боби Джон“.
— Чандлър, вашите полицаи не могат да ме заловят — предупреди го спокойно Оловния войник, — а ако открият огън тук или се опитат да ме държат, някой може да пострада. Моля да наредите на полицаите си да се оттеглят. Ако ме пуснат, няма да нараня никого.
— Капитане, той е заподозрян в убийство — съобщи един от полицаите. — В къщата в „Розали“, която наблюдавахме, и освен това рани един полицай.
— Зная, по дяволите, зная! — извика Чандлър на хората си. — Но вие видяхте какво може да направи той. Смятате ли, че е възможно да го хванем?
Полицаите замълчаха. Те разбраха какво иска да им Чандлър, осъзнаха, че им е необходима много по-голяма помощ или повече огнева сила, но не искаха да го признаят.
— Пуснете го да си отиде — каза Чандлър.
— Но, капитане…
— Казах да го пуснете. Нямаме избор. Оставете го на мира, докато не измислим как можем да го задържим.
Полицаите останаха неподвижни, а Оловния войник се обърна към Чандлър.
— Благодаря ви, капитане — каза той. — Аз искам да работя с вас, не да се бия. Трябва да ми повярвате, че съм на ваша страна ще ви го докажа. Само почакайте. Аз ще поддържам връзка с вас.
Оловния войник спокойно излезе. Полицаите гледаха как той притича през паркинга, сякаш прелетя над ниските едноетажни постройки и изчезна.
— Всемогъщи боже! — възкликна потресен един полицай. — Никога не съм виждал такова нещо. Кой, по дяволите, е този тип?
Чандлър заповяда на всички да отидат в щаба и да напишат рапортите си, без да пропускат и най-малките подробности за човека, когото наричаха Оловния войник. Докато пишеха, той се върна в кабинета си. Държейки счупения нож за разрязване на хартия, Чандлър набра един номер. Беше от службата за компютризирана аудиопоща. Не бе се осмелил да проверява адреса. Англичанинът сигурно щеше да намери съобщението.
— Обектът преди малко беше тук — издиктува Чандлър. — Казва, че е открил едно от вашите убежища и е по следите ви. Мисля, че тази нощ ще тръгне към Уилтън. Хванете го лично, ако можете. И си искам парите, проклетнико.
Уилтън, Калифорния
По-късно същата нощ
— Посока две-три-нула… районът е чист… тръгвай — предаде Джон по секретния УКВ канал.
Намираше се в „Хамър“-а, на няколко километра от целта им. Терминалът в колата показваше комбинирана картина от предаваните изображения от специалния разузнавателен самолет „Скайуокър“, който летеше над мястото, и спътниковите данни за проследяване, изпращани от Патрик.
На кадрите от самолета се виждаха няколко места, където личеше, че неотдавна е било копано. Можеше да се предположи, че терористите са заровили мини около ранчото Уилтън. През последните дни там кипеше оживена дейност, влизаха и излизаха коли, идваха и си отиваха хора. Навсякъде се виждаха оръжия, патрули кръстосваха имението. Всичко това беше много подозрително.