Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
— Как мина, Мак? — повтори въпроса си Джон. — Защо не се яви на уговорената среща?
Патрик пусна генератора в задния край на колата, взе кабела и го включи към захранващия блок в раницата. Блокът не се зареждаше, системата беше напълно изключена.
— Костюмът се повреди — отвърна той. — Един нож го проби. Захранващият блок се изтощи три или четири пъти по-бързо от нормалното. Имах късмет, че се измъкнах. — Патрик пое дълбоко дъх и подпря глава на облегалката. — Мисля също, че раних едно малко момиченце — добави той.
— Какво? О, не, Патрик! За бога, как се случи?
— Бомбата! — обясни Патрик. — Бомбата, която използвах да разбия предната врата, разруши част от банята, където е било момиченцето.
— Държали са дете в помещение, където правят и продават дрога? Лошо ли е ранено? Извика ли линейка?
— Да — отговори Макланахан. — Кървеше, беше малко шокирано, когато ме видя, изпищя от ужас. — Джон въздъхна облекчено. Мисълта, че са причинили смъртта на дете би била непоносима. — Джон, трябваше да видиш къщата. Същински вертеп. Детето спеше в спалнята, която са използвали за производство на наркотици. Усетих миризмата на химикалите. Спеше върху смет, ядеше хвърлени по пода остатъци, дишаше изпарения, от които дори възрастен може да загуби съзнание. Беше ужасно…
— Патрик, всичко е наред — успокои го Мастърс. — От казаното излиза, че ти си спасил живота на това дете. Не ти си го държал в тази къща. Те са го сторили. — Мастърс замълча, колебаейки се дали да попита за онова, което силно го вълнуваше. После се реши. — Какво стана с костюма? Как се повреди?
— При удар с нож — отвърна Патрик. — Борех се с един, по всяка вероятност командос. Той извади нож. Хванах го за китката, но не можах да го удържа. Беше много силен. Острието само се допря до костюма и го проби. Веднага след това нивото на енергията рязко спадна, но системата продължи да действа. Открих, че ченгетата могат да се борят с мен и да ме надвият. При бавни движения защитата на костюма не се активира. Едва не ме арестуваха.
— Може би такава е природата на материала БЕРП — разсъждаваше на глас Джон. — Ние не сме правили изпитания с малка или бавно проникваща сила, а само със силен удар. Същата характеристика на костюма, която дава възможност за свободно движение, е причина при бавно проникваща сила да не се активира електрореактивната колимация.
— Значи бомбен взрив няма да ме убие — заключи Патрик, — но ако някой бавно натиска игла за плетене, с лекота ще стигне до сърцето ми.
— Би трябвало да можем да коригираме това — каза Джон и настръхна при мисълта, породена от последните думи на Патрик. — Трябва да можем избирателно да втвърдяваме определени части от костюма. А какво стана с нивото на енергията?
— Падна след пробиването — отговори Патрик — и особено след неколкократните попадения.
— Попадения?
— На куршуми — поясни Патрик.
Джон преглътна с мъка.
— Колко на брой?
Патрик се замисли.
— Може би дузина за около шест минути. Плюс няколко удара с бейзболна бухалка и ухапване от булдог. Него също едва не убих.
Джон забеляза, че той разказваше всичко така безстрастно, сякаш четеше надписи в археологически музей за отдавна минали събития.
— Значи трябва да повишим малко енергийния резерв — каза Мастърс. — Още не са отстранени онези токови удари в костюма, нали?
Не последва никакъв отговор.
— Патрик, сигурен ли си, че си добре?
Приятелят му продължи с малко променен тон.
— Знаеш ли какво направих, Джон? Когато хвърлих взрива до вратата, аз не се скрих. Просто останах там и изчаках да избухне. Мислех си, че ще бъде добре, ако този взрив ме убие. Ако оцелея — пак добре, ще изпълня тази мисия. Не зная защо постъпих така. Може би съм искал отговор от съдбата, потвърждение, доказателство, че постъпката ми е правилна. — Патрик дълго мълча, но Джон чувстваше напрежението, нарастващата му ярост.
— Тези мерзавци — продължи гневно той. — Те убиват, тероризират, тровят, малтретират дори собствените си деца… Искам да ги избия до крак.
После малко по-спокойно добави:
— Получих известна информация къде може да е убежището на майора. Когато влязох, в къщата имаше един германец, командос. Мисля, че беше отишъл там да премахне оцелелите членове на „Сатанинско братство“. Рокерът от „Боби Джон“ ми даде информация за убежище в Уилтън. Искам да отида там. Тази вечер. Още сега.