Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
Когато Патрик падна на пода, токовите удари, затихнали през последните няколко минути, отново го разтърсиха с пълна сила. Той извика, дълбоко от гърлото му се изтръгна усилен от електронната апаратура рев. Единият униформен полицай получи удар с коляно в диафрагмата и само благодарение на бронежилетката ребрата му останаха здрави. Той извика, но продължи да се бори, докато Патрик не го удари пак. Двамата цивилни го държаха за ръцете, дърпаха го надолу с цялата тежест на телата си и затрудняваха движенията му. Единственото, което му оставаше, беше да удари с глава едното ченге, после другото. От носовете им рукна кръв, но те продължиха да го държат здраво, докато с голямо усилие не успя да освободи дясната си ръка. Това му стигаше. Едно леко шляпване по лицата и двамата паднаха на пода. Почувстваха се като ударени с железен тиган. Четвъртият полицай нанесе на Патрик няколко удара по главата и го ритна в гръдния кош, но сякаш блъскаше в тухлена стена. Не удържа и пусна арестанта. Като видя, че не може да се пребори със сила, ченгето измъкна пистолета си и го насочи към Патрик.
— Не мърдай!
Патрик послушно вдигна ръце. Той поиска нова проверка на системата и видя, че енергията се изчерпва бързо… Оставаше му само за един час, но не бе ясно дали ще стигне и за толкова. Вече не беше сигурен дали костюмът ще го предпази от нови изстрели. Време беше да се маха.
— Добре — каза Патрик, — ще ви кажа истината, момчета. Аз съм на ваша страна. Взривих вратата и влязох тук, защото знаех, че къщата е под наблюдение, но според закона не можете да влезете без причина или без да сте видели, че действително се извършва престъпление. Ако не се опитвате да ме арестувате, нищо няма да ви сторя.
— Добре, добре, няма да те докосваме — каза ченгето. Все още държеше пистолета си изваден, но го премести в лявата ръка като знак на доверие. — Щом казваш, че си на наша страна, няма да те закачаме. Само отговори на няколко въпроса, съгласен ли си? Трябва да ти напомня, че имаш право да мълчиш, да не отговаряш на никакви въпроси, преди да дойде адвокатът ти. Разбра ли какво ти казах?
— Да.
— Добре — продължи полицаят. — Ние просто си вършим работата. Ако си невинен и това може да се докаже, тогава всичко е наред. Но трябва да ни съдействаш. Защо като начало не си свалиш шлема?
— Как ли пък не — отвърна Патрик. — Опитвате се да ме забавите, докато пристигне подкрепление. — Той включи вградената в шлема радиостанция на полицейския канал. — Вече са тръгнали две полицейски отделения, както и пожарникари. Съжалявам, но трябва да вървя.
— Не се опитвай да си тръгнеш, приятелче — предупреди го ченгето. — Заподозрян си в убийство. В тази раница изглежда носиш оръжие. Удари другарите ми и едва не ги уби. Ако се опиташ да бягаш, ще бъда принуден да стрелям, за да те спра. Ако трябва дори ще те убия, но не искам да се случи това. Просто си остани на мястото. И не мърдай.
Патрик отново провери системите: оставаше енергия за четиридесет минути — по-малко, отколкото очакваше, но все пак достатъчно, за да се махне.
— Още веднъж ви казвам — обърна се той към полицая и направи няколко крачки. — Не съм ваш враг. Не се бийте с мен. Хората, които предизвикаха взривове из целия щат, тях трябва да преследвате, не мен. Ние трябва да работим заедно.
— Не мърдай — остро го предупреди полицаят. — Арестуван си. Не мърдай или ще стрелям!
Трябваше да се махне оттук час по-скоро. Патрик включи ракетните двигатели в ботушите си и се устреми към избитата от взрива предна врата. Този път куршумите го улучиха в дясното рамо, усети всеки удар като бодване с електрически остен в главата и сърцето. Блъсна се в рамката на вратата, завъртя се и стъпи тежко навън.
Пред къщата се беше събрала малка тълпа. Една жена изпищя.
— Полиция! — чу той зад себе си. — Всички да се махнат от улицата! Ти там! Не мърдай! Остани на мястото си!
На не повече от десет метра пред него, скрит зад отворената врата на полицейската кола, имаше друг полицай. Запалените фарове бяха насочени право в очите на Патрик. Той се отдръпна наляво да заобиколи колата. Полицаят стреля два пъти. Макланахан падна, тълпата изкрещя от ужас, но с още по-ужасен рев посрещна изправянето му на крака.