Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Оловният войник
Оловният войник - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Оловният войник

Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:

Жаждата за мъст ще направи от него човек — армия!
1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 145
Перейти на страницу:

— Така ли? — попита Чандлър. — Слушайте, господине, всичко това ще се наложи да кажете на съдията. Арестуван сте. Обърнете се с лице към стената и сложете ръце зад гърба.

— Вижте, Чандлър, вие нямате никаква причина да ме арестувате — отвърна Оловния войник. — Казвам ви истината. Не искам да се бия с вас… Опитвам се да ви помогна. Ще направя всичко, което е необходимо, за да ви докажа, че съм на ваша страна. Само не се опитвайте да ме арестувате.

— Хайде, стига глупости — каза Чандлър и прибра пистолета си в кобура. — Моите момчета ми казаха, че можете да бъдете хванат.

Пресегна се и с бързо движение сграбчи дясната китка на човека. Беше упражнявал различни хватки, за да бъде готов в случай, че го срещне.

Оловния войник замахна с лявата си ръка и леко перна Чандлър. Ударът беше лек, но на Чандлър се стори, че ръката му е попаднала между броните на сблъскващи се автомобили. Той инстинктивно се дръпна и простена от болка.

— Проклятие! — изруга Чандлър и отново измъкна пистолета си, отстъпи крачка назад и се прицели. — Обърнете се, ръцете зад гърба!

— Не си хабете патроните, Чандлър — посъветва го Оловния войник. Той взе от писалището един нож за разрязване на книги, хвана го с две ръце и го заби в гърдите си. Острието се изви и се счупи. Хвана една сребърна писалка и се удари с нея по ръката. Писалката се разчупи на две.

— Когато се убедите, че не можете да ме нараните, ми кажете, Чандлър — посъветва го човекът.

— Добре, добре! — извика капитанът. — Стига толкоз. Не е необходимо да изпотрошите всичко на бюрото ми.

Трябваше да го задържи, докато дойде помощ…

— Сега какво, Оловни войнико? Главата ми ли ще счупите, или ще се отърва само с няколко фрактури, като онези рокери?

— Не — отвърна непознатият. — Дойдох да ви кажа, че преследвам бандитите, виновни за насилията в този град. Мога да го правя и без ваша помощ, но предпочитам да работим заедно.

— Кой сте вие, та да мислите, че ще приемем вашето предложение? С какво информацията ви е толкова ценна? Защото сте облечен в този специален костюм, който ви прави неуязвим, и трошите глави на гангстери?

— Не сте длъжен да ми вярвате — каза Оловния войник. — Просто ви съобщавам какво смятам да правя. Бихме могли да работим заедно. Вие ще ми давате информацията, от която се нуждая, а аз ще правя всичко онова, което според Конституцията вие нямате право да вършите.

— Искам да ви кажа нещо, приятелче. Чух последните новини за вас — изрече Чандлър, молейки се някой от неговите хора по-скоро да се появи. — На вас Конституцията също ви забранява редица неща. Всъщност вашите действия се наричат „нарушение на закона“. Продължавайте и ще бъдете изправени пред съда да отговаряте точно както и престъпниците, които преследвате.

— Проблемът с вас, доброволците, е, че не мирясвате — продължи Чандлър. — Желанието ви да чупите глави никога не ви напуска и скоро губите контрол. Какво си мислите? Че можете да загърбите закона ли? Какво ви дава право да рушите домовете на хората и магазините?

— Не ме интересува какво вие или някой друг като вас мисли, Чандлър — отвърна неканеният гост. — Аз имам сила сам да го направя. Ще работим ли заедно, или само ще слушате съобщенията по радиото и след това ще събирате сведения за станалото?

— Да работим заедно? Какво, по дяволите, имате предвид като предлагате „да работим заедно?“ — попита Чандлър.

Той свали пистолета си, но не го прибра в кобура.

— Как, по дяволите, ме виждате да работя с вас? И ако се съглася, кого сте набелязали като първи обект, нахалнико?

— Един от рокерите каза, че Мълинс отишъл да докладва в едно ранчо в Уилтън — отговори неканеният гост. — Мисля, че там ще намерим германските терористи. Търся човек с английски акцент, който може би също работи с тях.

Гърлото на Чандлър пресъхна, сякаш посипано с пустинен пясък. Мамка му, този тип знаеше и за англичанина? Дали беше невероятно съвпадение, или търсеха един и същи човек? И ако беше последното, дали беше възможно да обединят силите си срещу него и да заловят и англичанина, и германските терористи? Може би… Но няма какво да се заблуждава. Този тук бе не по-малка напаст от снощния му нападател.

— Очаквам, че в Уилтън ще има около дузина лаборатории за дрога, скрити на различни места — каза Чандлър. — Всичките ли смятате да атакувате?

1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 145
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)