Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
— Патрик, знаеш, че не можеш да отидеш сега — възрази Джон. — Нашият успех днес се дължи на доброто ни разузнаване и подготовка. Сега не сме подготвени. Трябва да съставим план. Освен това костюмът ти е повреден, не може да се зарежда, а и навсякъде е пълно с ченгета и войници от Националната гвардия. Единствената причина досега да не са ни спипали е, че по улиците има много коли като нашата и затова не правим впечатление.
Патрик дълго мисли.
— Прав си — съгласи се най-накрая той. — И трябва да включим и ченгета. Досега май се бия повече с ченгета, отколкото с престъпници. Това не е хубаво. Да поправим този костюм и да се подготвим за следващия ни ход.
Щаб на Специално следствено управление, алея „Беркът“, Сакраменто, Калифорния
Малко по-късно
— Какво, по дяволите, става? — избоботи Артър Барона, докато влизаше в кабинета на Чандлър.
Костюмът на капитана беше измачкан. Той държеше телефонната слушалка и се опитваше едновременно да слуша информацията, която му предаваха и гневния глас на началника си.
— Преди малко ме вдигнаха от леглото — продължи Барона. — Някакъв негодник полицай от отдела за борба с наркотиците убивал цивилни и разбивал домове и магазини? Вярно ли е? Кой е той? Искам отговор на тези въпроси! Сега!
Той излезе с трясък от кабинета и отиде в конферентната зала.
Чандлър затвори телефона и последва Барона.
— Говорех със заместник-началника Орман, шефе — каза той. — Заповядал е Хомисайд да поеме разследването.
— Какво, по дяволите става при вас? — кресна Барона. — Някакъв човек, вероятно полицай, в бронекостюм с пълна бойна екипировка взривява къща, убива човек и едва не причинява смъртта на едно малко дете? Друг, със същата екипировка, нахлува в клуба „Боби Джон“ и почти убива трима посетители? Нашите полицаи дори не се опитват да го арестуват и той избягва пеша!
— Информацията ви е неточна, шефе — възрази Чандлър.
Той подробно описа двата инцидента със странния нападател в бронекостюм, който, изглежда, обикаля из града с „Хамър“ и преследва търговци на дрога и членове на рокерски банди.
— Какво знаете за този „Хамър“?
— Един свидетел твърди, че малко след инцидента в клуба „Боби Джон“ на пътя „Арден“ заподозреният се е качил в „Хамър“.
— „Арден“? Та това е през няколко карета от булевард „Дел Пасо“.
— Човекът се движи бързо — каза Чандлър. — Той има някакви двигатели в ботушите, които му позволяват да скача…
— Или не е един, а са няколко — изрази съмнение Барона. — Да не е някой от вашите хора?
— Наредих да се извърши проверка на личния състав на цялото управление — отговори Чандлър. — Не мисля, че е така, но за всеки случай правя пълно разследване. Всеки човек трябва да даде точен отчет къде е бил снощи. Мога да ви уверя, че не е никой от тях.
— А какво ще кажете за себе си? — попита Барона. — Вие къде бяхте снощи?
— У дома с жена си, шефе — отговори раздразнено Чандлър.
Това не беше вярно. Всъщност той беше при една приятелка, но ако се наложеше, съпругата му щеше да потвърди, че си е бил вкъщи. Тя се примиряваше с неговите лудории.
— О, разбирам, очевидно Орман мисли, че аз съм тайнственият човек. Сякаш през тези дни не съм имал нищо по-добро за вършене, освен да тичам по трико и да чупя глави. Това са глупости. Бях си у дома.
— Добре, Том, добре — омекна Барона. — Да продължим. Какво казват свидетелите?
— Описват лицето, вероятно мъж, висок метър и седемдесет, метър и седемдесет и три, средно тежък, облечен с плътно прилепнали тъмносиви дрехи, приличащи на водолазен костюм, говори с електронно усилен глас и носи малка раница, по размери и форма подобна на парашут за спортни скокове, но по-тънка — отговори Чандлър като поглеждаше в бележките си. Той замълча, после добави: — Нашите полицаи докладват, че дрехите на заподозрения вероятно са някакъв нов бронекостюм, плод на високи технологии. Неколцина от тях рапортуваха, че са стреляли в него, но той е останал невредим.
Барона попита нещо, но за момент Чандлър се разсея. Висока технология, висока технология… това му напомняше за нещо, което неотдавна беше чул. Какво беше то? Чандлър не можеше да си спомни…
— Чандлър! А какво знаете за оръжията?