Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
На дисплея в шлема му светнаха предупредителни сигнали. Боже мой! Енергията беше спаднала до критично ниво. По принцип системата трябваше да сигнализира при спадане на нивото един час предварително. Той не беше получил предупреждение за презареждане или за напускане на боя. Може би костюмът се беше повредил и губеше енергия с главоломна бързина. Индикаторите показваха, че му остава за още тридесет минути, но при скоростта, с която се изчерпваше при всеки изстрел, тя щеше да стигне само за две-три минути.
— Не мърдай! — извика униформеното ченге, което току-що беше стреляло в него. — Лягай на земята! Веднага или ще стрелям!
Неочаквано се чу кратко изсвистяване на компресиран въздух и Патрик изчезна.
— Ето го! — извика някой.
Всички се обърнаха. Беше се приземил до противопожарната кола на около тридесетина метра от мястото на сблъсъка.
Патрик побягна по Шестдесет и пета улица и изчезна.
Санто Порте, Калифорния
По същото време
— Излиза, че сте бил прав, полковник — каза Райнгрубер, когато Грегъри Таунсенд влезе в командния център. — От Сакраменто получаваме нови рапорти за нападения над къщите на Братството в града.
— Вашите войници налице ли са, майоре? — попита Таунсенд.
— Ja, Herr Oberst52 — отговори Райнгрубер. — Всички ударни групи се обадиха, че се връщат.
— Знае ли се кой стои зад тези нападения? — попита Таунсенд, докато сядаше пред телевизорите. — Мексикански наркобанди? Други рокерски банди?
— Нямаме точни данни — отвърна германецът. — Съобщава се за няколко ранени рокери и за един загинал. Полицията е водила кратки престрелки с нападателите, но няма съобщения за арести. Една от нашите групи обаче докладва за контакт със странно облечен полицай или таен агент. Изглежда е носел бронекостюм с доста необичайни характеристики. В сблъсък с него един от моите хора е бил сериозно ранен.
Таунсенд беше заинтригуван.
— Нова военна технология на въоръжение в полицията? Или може би е експеримент? — разсъждаваше той. — Трябва да получа колкото се може повече данни за този костюм. Къде са хората ви, които са видели този човек?
— Ще се върнат след няколко часа, Herr Oberst.
— Искам да говоря с тях веднага щом пристигнат — каза Таунсенд. Той се замисли за момент. — Това е добър признак. Може би полицията е претоварена и дори изплашена. Сигурно разни банди се опитват да се наместят в търговията с дрога в града или да си отмъстят. Или някои разгневени граждани, искащи нещо да се направи, излизат по улиците. Изглежда, че градът започва да се бунтува, майоре. Някакви съобщения от района на целта?
— Все още нормална дейност, полковник — отвърна Райнгрубер. — Заминаването, изглежда, ще бъде след седмица.
— Скоро няма да имат друга алтернатива, освен да ускорят заминаването си — каза Таунсенд. — Това ще стане през следващите няколко дни. Пригответе хората си за тръгване.
Патрик Макланахан се беше скрил между два контейнера за смет, съвсем близко до булевард „Стоктън“, когато Джон Мастърс се появи със своя „Хамър“. Той се отправи натам, когато забеляза на сателитната си проследяваща система, че Патрик не помръдва от няколко минути. Макланахан разкопча каишките на шлема си и се вмъкна на задната седалка.
— Как мина? — попита Джон.
Патрик не отговори.
— Приборът в костюма, който поддържа връзка със следящата система, работи идеално. На картата се отбелязваше всяко твое движение, всяка твоя стъпка.
Патрик продължи да мълчи.
— Наоколо е пълно с полицаи — добави Джон. — Мислех, че ще тръгнем по обратния път, на изток, към шосе „Флорин-Пъркинс“.
— Искам да се махнем оттук — каза Патрик.
— Навсякъде е пълно с полицаи…
— Видях на монитора, че са много — отвърна Патрик. — Ограждат зоната между булевард „Стоктън“ и Шестдесет и пета улица. Карай на запад към Тридесет и седмо авеню и ще се измъкнем. — Патрик все още беше обзет от изгаряща ярост. — Джон, знаех, че Сакраменто има проблеми, но никога не съм допускал, че са толкова големи — продължи той. — Наркотици, изнасилвания, терор… невероятно. Като при война.
— Радвам се, че си цял, Мак — каза Мастърс. — Бях се разтревожил.
Той продължи на юг по булевард „Стоктън“. Пред тях блеснаха фарове и синя, въртяща се лампа. Вероятно беше първият полицейски контролно-пропускателен пункт. Джон зави надясно по Тридесет и седмо авеню, надявайки се, че не са привлекли вниманието на полицаите. Не след много бяха извън всякаква опасност.
52
Да, господин полковник (нем.). — Б.пр.