Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
— Вашето спасение — повтори гласът. — Тук съм, за да ви помогна да се справите с всичките си проблеми. Престанете да се съпротивлявате и аз с удоволствие ще ви обясня. Ако продължите да се борите, ще бъда принуден да туря край на полицейската ви кариера, да не говорим за живота.
Чандлър разбра, че няма избор. Никой, освен Кей не знаеше къде се намира, а тя едва ли щеше да го потърси по-рано от утре. Той преустанови усилията си да се освободи.
— Много ви благодаря — каза англичанинът и ботушът се вдигна от врата му.
Чандлър седна на влажния пясък. Виждаше силуета на мъжа, но тъй като в очите му светеше фенерче, не можеше да различи чертите на лицето му.
— Трябва да ви кажа, капитане, че вие сте противен човек — продължи англичанинът с подигравателно неодобрение. — Не искам да ви съдя, но вие, изглежда, допускате пороците ви да надделеят.
— Никога по-рано не съм бил удрян по главата от някого, който да разсъждава за моя морал — каза язвително Чандлър.
— Все пак съм прав, нали? — В гласа на англичанина вече не се долавяше никаква ирония. — Имате дълг от няколко хиляди долара, които дължите на разни лихвари и на букмейкъри. И просто не знаете, как да се изразя, по какъв начин да вържете двата края.
— Кой, по дяволите, сте вие? Блюстител на морала? Праведен изобличител?
— Аз съм човекът, който поне отчасти може да реши проблемите ви — отговори англичанинът. — Какво ще правите с хората, от които сте вземали заеми, си е ваша работа. Но дълговете ви от хазарта могат да изчезнат още тази нощ.
— И какво ще искате срещу това?
— Нещо съвсем просто — информация. Всичко, което знаете за обикалящия из този град мъж със странен костюм. И всичко, което знаете за костюма. Разбрах, че костюмът има някои интересни свойства, които много ме интересуват.
— Не зная нищо за никакъв костюм — отвърна Чандлър, — и който ви е говорил за някакви особени свойства, ви е излъгал.
Гумената палка отново се стовари върху тила му, не така силно, както преди, но достатъчно, за да го накара да извика.
— Престанете да се държите непочтително, капитане, или ще оттегля предложението си завинаги — каза ядосан англичанинът. — Аз слушах полицейските рапорти по радиото. Вашите хора съобщиха, че мъжът скача на десет метра височина и почти двадесет на дължина. Те казаха, че тази личност носи бронекостюм, който при удар ставал твърд като стоманена броня, а след това се превръщал в обикновена тъкан. Това не е обикновен бронекостюм. Както и да е, капитане, аз го искам.
— Не отговарям за този случай… той е прехвърлен на друг колега — отвърна Чандлър. — Но чуйте, може би можем да разменим информация. Случайно да знаете нещо за някакви терористи в този район, вероятно германци? Един от тях може би е майор?
Гумената палка го натисна толкова силно по врата, че полицаят се изплаши да не му разкъса трахеята.
— Предлагам ви помощ за решаване на вашите финансови проблеми, капитане, но нямам никакво намерение да ви стана доносник — отвърна англичанинът и се приближи. — Направих ви чудесно предложение. Станете мой сътрудник и ще живеете. Ще можете да играете комар, да развратничите и, когато решите, да плюете на полицейската си кариера. Ако ме ядосате обаче, ще се погрижа преди смъртта си да наблюдавате екзекуцията на жена ви и на вашите приятелки. Още не съм съвсем сигурен какво най-много цените във вашия жалък живот, но ви уверявам, че ще го науча. Когато се срещнем следващия път, най-добре е да ми предоставите информация, иначе ще съжалявате, че сте се родили.
Натискът върху гърлото му престана, точно преди Чандлър да умре от липса на кислород. Той падна на пясъка разтреперан, опита се да си възвърне хладнокръвието, пое дълбоко дъх през нараненото си, сякаш посипано с пясък гърло.
„Сега поне имам извинение за късното си прибиране у дома“ — помисли си Чандлър.
Изследователски комплекс, летище „Матер“, ранчо Кордова, Калифорния
Петък, 27 март 1998, 00:52 тихоокеанско време
Летището за реактивни самолети „Матер“ имаше две писти — едната дълга четиристотин метра, другата двеста, и двете широки петдесетина метра. Площадката за приземяване на стария дежурен самолет на Стратегическото военно командване, наречен „Коледно дърво“ — от въздуха той наподобяваше на елха — беше дълга само седемстотин метра от края на рампата до мястото, където пътят за рулиране се съединява с писта 22, лявата. Тя дори не беше истинска писта, защото по нея имаше стръмен спад. Но беше повече от достатъчна за самолета, който сега се намираше на нея.