Небесносини грехове

- Джейсън го каза и преди, повечето хора знаят къде спи Господарят на града през деня.

Освен това плъхолаците още са там, а повечето от тях са бивши наемници или нещо подобно. Мисля че ще им звънна и ще поискам мнението на Боби Лий.

- Мнението му за какво? - попита Кейлъб от задната седалка. Очите му още бяха разширени и още миришеше на страх, но не гледаше към вълка на седалката до него. От каквото и да беше уплашен не се намираше толкова близо.

- Дали ще се опитаме да ги хванем или ще обърнем и ще опитаме да ги проследим.

- Да ги хванем? - каза Кейлъб. - Как да ги хванем?

- Не съм сигурна. Но знам че знам доста повече как се хващат лошите, отколкото как се проследяват хора. Аз не съм детектив, Кейлъб, не и наистина. Мога да забележа улика, ако ме захапе за задника или да дам мнение по свързано с чудовищата престъпление, но по душа съм за по-директен начин на работа от детективския.

Той изглеждаше объркан.

- Аз съм екзекутор, Кейлъб, аз убивам неща.

- Понякога трябва да проследиш нещо, за да го убиеш - намеси се Натаниел.

Погледнах към сериозния му профил, с очи оглеждащи трафика и ръце на кормилото, на точно два без десет. Книжката му беше на по-малко от година. Ако не бях настояла, не знам дали изобщо щеше да я има.

- Това е истина, но не искам да ги убивам. Искам да ги разпитам. Искам да знам защо ни следват.

- Не мисля, че ни следват - каза Натаниел.

- Какво? - попитах.

- Синият джип не ни последва на магистралата.

- Може би знаят, че ги забелязахме.

- Или може би като всички останали знаят къде спи Господарят. Значи не е трудно да намериш и гаджето му - каза Натаниел с тих глас и очи забити в пътя. Знаеше, че мразя да съм гаджето на Господаря или поне да ме наричат така. Реално погледнато беше прав. Ако знаеш с кого излиза някой и къде живее, значи можеш да го засечеш отново.

Мразех да съм предвидима.

Голямата рунтава глава на Джейсън се надвеси над седалката и се потърка в рамото ми, козината по лицето му гъделичкаше бузата ми. Посегнах и потупах голямата глава без да помисля, по същия начин, по който щях да го направя, ако беше куче. В момента, в който го докоснах, гладът ме разтърси изцяло - от върха на главата до пръстите на краката.

Космите по тялото ми настръхнаха, усещането беше сякаш нещо се опитваше да се изкатери по задната част на черепа ми, толкова силно бях настръхнала. Двамата с вълка се обърнахме като едно и се втренчихме в Кейлъб. Ако очите ми можеха да преминат във вълча форма, щяха да го направят тогава.

Кейлъб изглеждаше ужасен. Мисля че, ако просто беше останал неподвижен, всичко щеше да е наред, но не го направи. Разтвори ръце от почти голите си гърди и се отдръпна по седалката.

Джейсън изръмжа, а аз изскочих от седалката си и се намерих на пода зад предната седална, преди да успея да помисля, без колан в ускоряващата кола, каква лоша идея.

Мисля че това щеше да ме върне обратно в собствената ми глава, но Кейлъб побягна. Той се плъзна през задната седалка и Джейсън и аз се изляхме след него. Бяхме като вода, следваща естествената си посока.