Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— Щях да приема — отвърна той, изненадан от категоричността си. — Въпреки… не, заради предизвикателството. Подобно решение би било… не толкова продукт на отчаяние, колкото шанс да се откъсна от безвремието на онзи период. Да продължа напред към… нещо. Към неизвестното. — Дали би срещнал нови хора по този път? Нов любим човек, дори такъв, с когото да създаде семейство? Щеше да попадне в среда, където моментално щяха да го набележат като цел, среда с богат избор на партньори. Спомни си как веднъж Корделия бе цитирала Джейн Остин, не съвсем точно и през смях: „Всеизвестно е, че всеки мъж на висока позиция задължително има нужда от партньор.“
Макар че само изключително глупав мъж би заменил жена като Корделия за произволен брой рибки в морето. Вярно, свят широк, вкусове всякакви. Но пък преди пет месеца тя още не се бе уловила в мрежата му, нали така? Защото той още не беше хвърлил мрежата си в морето. Или пък тя бе скочила сама в лодката му, още преди да е посегнал за мрежата? Подробностите започваха да му се губят.
„Чакай малко, спри се, с метафори няма да стигнеш доникъде…“
Пое си дълбоко въздух.
— А после ти ми предложи едно съвсем различно бъдеще, пълно с неизвестни величини. И сега разполагам с две пътеки, поели в незнайна посока, и само с два крака.
Тя се отдръпна още малко, сякаш така можеше да стане по-малко изкусителна и по-безпристрастна. Не ѝ се получи, предвид че беше гола и прочее, но усилието ѝ бе достойно за уважение, реши той.
— Мисля си — продължи Джоул, — че Арал би ме насърчил да приема. Предложението да оглавя Операции имам предвид. Колкото до другата пътека… едва ли си е представял, че може да се отвори пред мен. — Или се е надявал Джоул и Корделия да се наследят един друг? Но онази част с ембрионите не би могла да му хрумне, със сигурност. Едновременно го преряза болка и го напуши смях при мисълта, че никога няма да види лицето му при новината за лудата идея на Корделия.
Тя вдигна рамене.
— Всички имахме други планове. Които бяха застигнати от съдбата на повечето планове. Но иначе, да, прав си. Арал би се зарадвал на такова повишение. Дори би го използвал като повод да се върне в окръга.
Джоул кимна, защото беше стигнал до същия извод.
— Вечно се тревожеше за кариерата ми. Понякога дори повече от самия мен. Когато напуснах Ворбар Султана, за да служа в космическия флот, имах чувството, че ме отпраща, че ме захвърля дори, макар да се виждахме през моите отпуски, но по-късно разбрах, че е бил прав, че съм имал нужда от ново пространство, за да израсна. И не само в кариерно отношение.
— Винаги е имал усет към подбора на персонал — съгласи се Корделия. Сухо? Тъжно? Или просто отбелязваше неоспорим факт? — Макар че в този случай, според мен поне, в решението му имаше и щипка суеверие — не можеше да защити теб, затова поиска да защити кариерата ти или нещо такова.
— Хм. — Много по-лесно му бе да разбере това сега, отколкото навремето.
— В интерес на истината, той още тогава говореше как някой ден щял да ти намери работа в окръга. Все едно се опитваш да прибереш на рафта книга, която още не си затворил. Дива работа.
Джоул се усмихна.
— Е, аз ускорих нещата, като дойдох на Сергияр.
— И слава богу. — Тя помръдна, сякаш се канеше да го целуне, но после си спомни, тъкмо навреме, за самоналожената си временна безпристрастност. — Та… това означава ли, че гледаш на дилемата си като на автоборба, дясната ръка срещу лявата, да угодиш на Арал срещу това да угодиш на мен?
Джоул се намуси, стреснат от това тънко прозрение.
— Не е изключено. Може би. Знам, че в това няма смисъл, така е, не го казвай…
Тя махна с ръка и сбърчи замислено нос.
— Не, не, просто… Когато Майлс беше малък, отношенията му с дядо му Пьотър бяха, хм, да речем, че бяха конфликтни. Трябва да призная на Пьотър, че въпреки възрастта си и с цената на огромни усилия успя да приеме по достоен начин това предизвикателство. Не че Арал му остави някакъв избор, разбира се. Или трябваше да се примири с наследника мутант, или да остане без никакъв. Пьотър умря, когато Майлс беше на седемнайсет, и още няколко години моето момче правеше и невъзможното да живее така, че да се хареса на стареца. Но понеже Майлс си е Майлс, успя да извърти нещата така, че да се хареса и на себе си. Но гледката беше сърцераздирателна, уверявам те.
— Едновременната работа по няколко разнородни задачи е фамилна черта на семейство Воркосиган?