Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
И на значително по-ниска цена, отколкото ако позволяха на Майлс да си играе на войници с истински войници, помисли си Корделия.
— Симулациите стават — пробва си късмета Майлс, — но е много по-добре да се отстрани виртуалното от реалното и да се разкрият всички онези слаби места, за които никой не се е сещал.
— По принцип съм съгласен с теб — каза твърдо адмирал Джоул, — но този път ще се задоволим със симулации.
От този момент нататък военната част от сътрапезниците се хвърли в разгорещена дискусия как най-добре да организират това безценно тренировъчно упражнение, дискусия, която умело ги отклони от всички останали теми до края на вечерята. За щастие, не се наложи Екатерин, Корделия и личният ѝ лекар да търпят твърде дълго скучната тема, защото децата скоро приключиха с вечерята си и станаха неспокойни, а младшите офицери, които им правеха компания, имаха истински задължения, към които да се върнат. Колкото до Оливър, помисли си тя, мотивацията му да се оттегли рано за лягане беше силна поне колкото нейната.
Времето му насаме с Корделия — най-сетне! — беше мисълта, крепяла го през дългите седмици на орбиталната смяна, макар че си го бе представял на друго място и по друго време. Нестандартното двойно легло в стандартната ѝ каюта се разшири до целия им свят за шейсетина минути. Тя бе така добра да го пусне пръв в миниатюрната баня след това, а когато на свой ред излезе оттам десетина минути по-късно, изглежда, се изненада, че не го заварва потънал в доволен сън — явно именно с тази мисъл го бе целунала за лека нощ, преди да влезе в банята, — а легнал по гръб с една ръка под врата и загледан в тавана.
— Мълчалив си — каза тя, мушна се под завивките и положи глава на гърдите му с ухо върху сърцето. — За миналото ли мислиш?
— Не. За бъдещето. — Обърна глава да я целуне по косата и добави: — Нещо изникна във връзка с работата ми.
Тя надигна глава и го изгледа недоволно.
— Нали уж трябваше да си вземеш отпуск. Балансиран здравословен живот и прочие.
Той изсумтя.
— Свързано ли е с моята част?
— Ами… Да. Не. Може би.
Тя свъси вежди в опит да разгадае неясния му отговор.
— Ще помогне ли, ако поговорим? Арал постоянно ме използваше за слушател. Или като кошче за душевни отпадъци при нужда. И да има нещо засекретено, просто ми кажи кое е и ще си остане такова.
В това Джоул не се съмняваше.
— Получих лично съобщение от адмирал Десплейнс. Търси си заместник за шеф на Операции. Според него постът бил в моята категория, ако реша да пусна листче с името си в шапката.
Корделия застина, ако не броим едно предпазливо примигване.
— И ти… изпрати ли вече отговор?
— Още не.
Тя вдигна вежди.
— Още не си решил или си решил, но отлагаш отговора?
„Не, да, може би.“
— Още не съм решил.
Тя се надигна на лакът. Познаваха се толкова отдавна, че голото ѝ тяло, макар и наслада за окото, не успя да отклони вниманието му. Друго го прикова — тревогата, изопнала лицето ѝ.
— Ако предложението те изпълваше с ентусиазъм, вече щеше да си събираш багажа за Бараяр.
— Е, не точно в този момент… — Усмихна се въпреки безпокойството си. — Пък и трябва да свърша едно-две задължителни неща преди това. Да си намеря заместник на свой ред. Бобрик би могъл да поеме работата, струва ми се. — Това беше част от служебната му характеристика: да поеме нещата в свои ръце при спешна ситуация. — Ще можеш ли да работиш с него?
— Да — бавно отвърна Корделия. — Не толкова лесно, нито толкова приятно, колкото с теб, но бих могла да се нагодя. Пък и няма да е задълго. — Не каза: „Ами ние?“ Вместо това каза: — А какво ще правиш с ембрионите?
— Ще видим. — „Така казваше Арал, когато не знаеше какво да отговори.“ Той прехапа умърлушено устна.
— Аз… — започна Корделия, после спря. След миг продължи: — Искаш ли да ти помогна да си изясниш мислите? Или предпочиташ да не го правя?
Ако предпочиташе да я държи настрани, не би повдигнал темата, нали така?
— А ще бъдеш ли безпристрастен съветник?
— Не, но бих могла да се престоря на такъв за кратко — каза тя и се отдръпна. Хладен повей обля хълбока му.
— От два дни се мъча сам да реша какво искам — въздъхна той. — Така че давай, включи се в изтезанието.
— Добре… — Корделия сви замислено устни. — Да опитаме с един хипотетичен въпрос. Ако Десплейнс ти беше предложил поста преди пет месеца, на Зимния празник, да речем, какво щеше да направиш?
Мислите му се върнаха към онези пусти дни на поизбелял траур. Сториха му се невероятно далечни. От опит знаеше, че скръбта може да бъде заровена в работа, да бъде уловена жива в ковчега на служебните задължения.