Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— Британците могат да изкарат доста време в Градския форт — обади се по едно време Джалкари. — Той е създаден именно с тази цел — да издържи на обсада. Има кладенец, както и храна за най-малко седмица.
Накрая, след неизвестно колко време, в залата се появи рани. Следваха я Арджун, Сундари и баща ѝ. След като си размениха няколко думи с Кахини, те поканиха мен и Джалкари да ги последваме в личните покои на кралицата. Когато се настанихме по възглавниците, думата взе бащата на рани.
— В Градския форт има шейсет и шест европейци — започна Моропант. — Над половината от тях са жени и деца.
— Та сега най-важният въпрос е — продължи рани — какво можем да сторим за тях? Все трябва да има нещо, което бихме могли да сторим.
„За разлика от кралица Виктория — казах си аз, — която в момента се крие зад своя парламент и не прави нищо.“
Спогледахме се. Никой не искаше да бъде първият, предложил нещо.
— Ману, помисли логично! — обади се пак баща ѝ. — Разполагаш само с двеста човека и всички те са ти необходими, за да охраняваш този дворец! Знаеш много добре какво става по време на бунт! Претендентите за трона изпълзяват от пръстта като червеи, изкарани на повърхността от пороя!
Аналогията беше наистина превъзходна, но дали беше възможна точно сега? Не се ли биехме всички за една кауза — да освободим Индия от британците?
— Бих могла да говоря със сипаите — каза рани.
— И защо да ти вярват, след като вземаш пенсия от британците? — изтъкна съвсем разумно Моропант.
По изражението ѝ стана ясно, че от тези думи я заболя, но все пак отвърна:
— В такъв случай бихме могли поне да им кажем да бягат! Да се измъкнат от Джанси и да се скрият в Сагар или Датия!
— Да не би да си въобразяваш, че те не са се сетили за това? — подметна грубо Кахини.
— Мисля, че те са решили да изчакат и да видят какво ще стане — контрира я Сундари. — Предлагам да изпратим при тях вашия деван, за да ги предупреди. А като жест на добра воля бихме могли да изпратим и няколко човека от личната ви стража.
И рани избра да постъпи точно така. Четирийсет стражи придружиха девана до Градския форт.
Цял ден чакахме да получим някаква вест от тях. Към залез-слънце обаче се прибра само деванът. Стражите на рани се бяха присъединили към въстаниците.
— Там е истински хаос, ваше височество! — започна с треперещ глас деванът разказа си за изминалия ден. — Жените са в паника, а децата по никакъв начин не могат да бъдат успокоени. Капитан Скийн не възнамерява да бяга от Градския форт. След като видя, че вашите хора се присъединиха към бунтовниците, реши, че вие му устройвате капан!
Тази нощ никой в двореца не спа повече от няколко часа. Дургавасите се сменяха на пост в покоите на рани, а в мига, в който слънцето изгря, пред портите настана някаква суматоха. Ние хукнахме към прозореца тъкмо навреме, за да видим как двама мъже минават покрай нашите стражи долу и започват да крещят името на рани от двора под прозорците.
— Рани Лакшмибай! — извика единият.
— Рани на Джанси! — провикна се след него вторият.
Нито един от тях не носеше оръжие, но въпреки това и двамата изглеждаха много заплашително. Рани веднага хукна към прозорците и когато мъжете зърнаха лицето ѝ, започнаха енергично да ръкомахат.
— Ваше височество, може би ще бъде по-добре да се отдръпнете от прозорците — обадих се аз.
— Не, нека говорят! — тръсна глава тя, обърна се към мъжете и се провикна: — Какво искате?
— Искаме да знаем на чия страна сте! С британците ли сте, или с нас?
Отговорът ѝ беше много мъдър.
— Аз съм на страната на справедливостта — за народа ми, сина ми и моето кралство!
Мъжете се спогледаха. Накрая очевидно решиха, че с тези думи тя им е казала, че е на страната на въстаниците, защото единият от тях вдигна ръка във въздуха и изкрещя:
— Хар, хар махадев!
На английски това е все едно да кажеш: „По Божията милост напред!“.
Вторият мъж поде този вик и после двамата изчезнаха така бързо, както бяха дошли. Но нахлуването им спомогна да получим едно много важно предупреждение — разбрахме, че рани можеше да разчита на охраната извън двореца толкова, колкото можеше да се довери и на британците. С други думи, единствената ѝ истинска охрана оставаха само нейните дургаваси и личната ѝ стража.
До края на този ден не се случи нищо повече, въпреки че ние непрекъснато очаквахме да чуем екота на оръдията, пукота на пушките и врявата на народа, подсказваща, че навън се събира голяма тълпа. През целия ден пазарът тънеше в призрачна тишина. Зачудих се как ли оцеляват британците в Градския форт. Дали възприемат продължителното затишие като сигнал за тяхната безопасност? Дали капитан Скийн осъзнава, че бунтовниците разполагат с всичкото време на света, а британците са онези, за които времето изтича?