Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— Добре, десет хиляди мъже на Сахеб. А кои други кралства ще се присъединят към вас? — попита Арджун.
— Всички, които не желаят да живеят под британско господство — отговори Азимулах вместо Сахеб. — Защото в дадената ситуация или сте с нас, или сте против нас! — допълни заплашително и отправи дързък поглед към рани, която съвсем явно беше разкъсвана от дълбок вътрешен конфликт.
— Вече ви казах — изрече след дълбок размисъл тя. — Ако окажа помощ на сипаите и британците успеят да ги победят, имате ли някаква представа какво ще ми сторят британците? И което е още по-важно — какво ще причинят на Джанси? Разберете, положението ми е особено трудно. Налага се да остана неутрална!
— И съвестта ти ще ти позволи, така ли? Особено след този прокълнат меморандум? — избухна Азимулах. — Даваш ли си сметка, че ако не окажеш помощ на сипаите, те ще решат, че подкрепяш британците? А какво ще стане с Джанси тогава?!
Веднага щом рани ни освободи, аз се втурнах надолу към дургавас, за да напиша писмо на Ану. Трябваше да я предупредя за меморандума и за онова, с което са се заели кутвалите. Ако пристигнеха в дома на Шиваджи, за нея щеше да бъде най-добре да се скрие. Написах писмото и веднага го отнесох на Гопал с инструкции веднага да го изпрати. А после, когато се връщах към Дурбар хол, срещнах на стълбите Арджун. Под светлината на леко полюляващите се маслени лампи лицето му изглеждаше като изваяно от камък.
— Е, какво мислиш за онази заплаха на Азимулах „който не е с нас, е против нас“? — попитах го аз.
Арджун се огледа. Наблизо стоеше Мандар, а Моти говореше с Каши няколко стъпала под нас. Надали ни обръщаха внимание.
— Британците трябва да бъдат спрени! — отсече той. — Пък и аз винаги съм смятал, че сипаите ще се вдигнат на въстание. Притеснява ме само едно — Азимулах да бъде водач на каквато и да било революция!
— Прав си. Но мисля, че разбирам причината за горчивината му — отговорих.
— Сита, отдавна искам да ти кажа нещо!
Стояхме един до друг под мъжделивата светлина, а покрай нас минаваха нагоре-надолу дургаваси и стражи.
— Онзи път на кораба… когато казах, че се надявам отново да се оженя и да имам деца… Помниш ли? Е, имах предвид теб! Исках да кажа, че много бих искал да се оженя за теб и да имам деца от теб!
Подпрях се с ръка на стената, за да не падна. Но защо изобщо ми признава подобно нещо? Вече стана ясно, че мисията ни в Лондон се провали, което ще рече, че рани никога няма да ме освободи. Как не го е срам да споменава подобна възможност, когато много добре знае, че за мен вече няма никаква надежда?!
— Виж какво — изрекох бавно, — аз съм дургаваси. Вече съм на двайсет и две. Трябва да издържам баща си. Хайде да не разрушаваме приятелството си с някакви мечти, става ли?
Знам, че думите ми бяха жестоки. И знам, че зърнах съжаление в очите му. Но той се поклони, за да ми покаже, че разбира, след което ме ескортира до Дурбар хол.
Щом влязох вътре, веднага побързах да преглътна чувствата, които ме задушаваха. Щях да оцелея. Оцелявала съм и при по-тежки изпитания. Нали в крайна сметка бях бамбук? А бамбукът само се огъва, не се чупи.
Двайсет и трета глава
В живота ми има само шепа събития, за които мога да ви кажа точно къде съм била и какво съм правила, когато еди-какво си се е случило. Примерно смъртта на майка ми. Все още усещам аромата на куркума и кардамон във въздуха, които се носеха, когато тя умря, и мога да ви кажа точно как звучеше дъждът, който капеше от ъгъла на покрива ни в глинената делва отвън. Когато ми съобщиха, че ме приемат за дургаваси. Когато научих за смъртта на малкия Дамодар. Когато рани разбра, че Джанси вече няма да бъде нейно кралство… Това са все моменти, които мога да възстановя в съзнанието си с фотографска точност. И мигът, в който въстанието стигна до Джанси. Това е събитие, запечатало се завинаги в паметта ми.
Похапвахме фъстъци в Дурбар хол. Рани четеше писмо от капитан Скийн относно сипаите в близкия гарнизон Меерут. Отказвали да се подчиняват на заповедите на британците. А после, подобно на вятър, долетяла и мълвата, че и сипаите в Джанси започнали да проявяват неподчинение към британските си командири. Само тази сутрин сто от тях са били изкарани на плаца за наказание с камшик за това неподчинение. В този момент на прага на тронната зала се появиха стражите. Вдигнах глава към тях. Откакто се бяхме преместили в Рани Махал, те бяха започнали да идват редовно при нас за вечерния чай — този дворец беше твърде малък, за да живеем отделно както някога. Очите ни се срещнаха и ние разбрахме.