Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин рани пожела да сервират закуската ѝ в нейните покои, докато тя обсъждаше лични въпроси със Сундари. На този етап нямаше и помен от бунтовниците, които се бяха промъкнали със сила в двора предишния ден. Ние с Моти седяхме в Дурбар хол, надявайки се това да бъде поредният спокоен ден, когато откъм портите отекнаха силни гласове, а малко след това по стълбите се чу тропота на тежки ботуши. Аз автоматично се пресегнах за лъка си, а Моти скочи на крака и приготви камата си. Изкрещях на рани да си стои в покоите и точно в този момент през вратата влетя баща ѝ.
— Ти май твърдо си решила да ме убиеш, а? — избоботи той.
Аз веднага свалих лъка си и промърморих:
— Съжалявам, шри Моропант!
Той махна небрежно с ръка и изрече:
— Убити са двама британски войници. Един капитан и един младши лейтенант. Носели писма за крепостта, когато се случило.
— Сипаите ли са ги убили? — попитах.
— Да.
Рани чу гласа на баща си и излезе от покоите си. Той повтори пред нея онова, което вече беше казал на нас, а след това по стълбите отново се чу тропот на ботуши. Пресегнах се към колчана си за стрела, но този път се оказа Арджун.
— Ваше височество, пристигна вестоносец от форта. Може ли да го въведа?
— Разбира се.
Появи се един англичанин, облечен по най-абсурдния начин, който бях виждала. Опитваше се да имитира индийско облекло, но памучните му чуридари му бяха твърде малки, джутите му бяха твърде официални, а бледата му кожа контрастираше ярко с черната материя на куртата му. По лицето му се четеше невероятно изтощение, както и още нещо, което не бях зървала върху лицето на британски войник никога досега — страх.
— Ваше височество — започна той, но веднага след това се срина в краката на рани. — Другарите ми са убити! Изпратиха при вас трима, но другите двама са мъртви!
Рани погледна към Арджун, но той не беше в състояние нито да отрече, нито да потвърди тази история.
— Изправи се! — каза тя на мъжа в краката ѝ.
Англичанинът се изправи с треперещи колене.
— Праща ни капитан Скийн — продължи, — за да търсим помощ. Нуждаем се от вас, ваше височество! Бунтовниците ще ни избият до крак! Жените, децата… — гласът му достигна до истеричен писък.
Рани постави ръка на рамото му и попита:
— Какво искате от мен?
— Да спрете бунтовниците!
— Но аз вече не съм рани на Джанси! — изтъкна тя.
— Не можете ли поне да поговорите с тях? — запелтечи войникът, който вече истински трепереше.
— Мога. Но аз вече дадох съвет на вашия капитан, а той не се вслуша в него. Казах му да бяга!
— Сега ще ви послуша! Каквото и да му кажете, ще ви послуша!
— Аз ще говоря с въстаниците! — обади се внезапно Моропант Тамбе.
— Ще ги помолите ли да ни осигурят безопасен коридор за оттегляне? — извика изведнъж войникът със светнали очи. — Това е единственото, което искаме. А после всички ще се качим на първия кораб за нашата родина! — обеща. — Никой от нас не е молил да идва тук! Никой от нас никога не е искал да бъде тук!
Но в този момент аз се сетих за Циркулярния меморандум и не изпитах почти никакво съчувствие към този мъж.
— Ще използвам всички ресурси, с които разполагам — обеща Моропант. — Но само заради жените и децата! А сега трябва да се върнем във форта.
— Ама те ще ме убият!
— Няма. Аз ще ви пазя.
Рани погледна многозначително баща си, след което той изведе англичанина от тронната зала. Настъпи напрегнато мълчание. Аз започнах да си вея с ръка. Прозорците бяха отворени с надеждата за някакъв повей на вятър в летния зной. В Панч Махал щорите от дългата трева куша щяха да блокират слънцето, но тук нямаше нищо такова — само боядисани дървени кепенци.
— Бих ли могъл да ви бъда полезен с нещо? — обади се накрая Арджун. — Бихте ли желали да отида на пазара и да видя какво мога да науча?
Рани кимна.
Арджун се върна след час и докладва:
— Баща ви ескортира Джонсън до Градския форт. Така се казваше онзи човек. Останалите — казвали са се Андрюс и Скот — са били убити, точно както каза и той. Атаката е планирана за утре.
— И какво ще стане с англичаните? — попита рани.
— Предоставен им е коридор за изтегляне — отговори Арджун. — Все пак там има жени и деца. Ще им бъде дадено време да се изтеглят.
— Ти чу ли това с ушите си? — попита скептично рани.