Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Рани прочисти гърло и продължи да чете писмото на капитан Скийн. Така и не ни беше осведомила как е попаднала на този откраднат екземпляр, но пък тя си имаше достатъчно шпиони из цял Джанси.
Радвам се да потвърдя, че тукашните войски продължават да бъдат непоколебимо верни на нас и изразяват безрезервното си отвращение към варварщините, извършени в Меерут и Делхи. Доверявам се на принципа, че трябва да демонстрираме абсолютна самоувереност и съм напълно сигурен, че съм прав… Всичко в Джанси ще се оправи!
Все още се дивяхме на наивността на този капитан, когато се появи вестоносец, ескортиран от четирима от стражите на рани. В мига, в който го зърнахме, ние се изправихме. Рани стори същото. Вестоносецът направи дълбок поклон, обаче рани махна с ръка, за да прекрати формалностите, и изрече властно:
— Какво става?
— Ваше височество, сипаите са изгорили две от казармените помещения във вътрешността на крепостта Джанси. В момента гори трета казарма!
Вие, англичаните, имате един израз — „Цветът се оттече от лицето ѝ“. Е, точно това се случи, когато нашата рани чу тези новини. Пребледня толкова рязко, че вестоносецът пристъпи напред, за да я хване, ако се наложи, уплашен, че тя ще припадне.
— Ваше височество! — извика Сундари.
Рани се хвана за рамото на Сундари, за да не падне.
Ето това се случи в мига, когато чухме за настъпващия към нас бунт.
През следващите два дена напрежението в града нарастваше все повече и повече — сякаш Джанси беше неправилно настроен инструмент, чиито струни бяха толкова опънати, че всеки момент можеха да се скъсат. Всеки от нас изпълняваше задълженията си така, както и преди, но всички тревожно очаквахме по-нататъшния развой на събитията.
И когато следващият критичен момент настъпи, ние тъкмо тренирахме в двора пред Рани Махал. Беше преди изгрев-слънце. Чуха се изстрели и всички дургаваси се смръзнахме на място. Кахини първа дойде на себе си, метна лъка си през рамо и хукна към портите. Ние веднага я последвахме и тогава се чуха още изстрели, и хората изведнъж се разбягаха от претъпкания с народ пазар. Нисък мъж в сипайска униформа се появи пред портите и поиска да види рани. Ние прибрахме револвера и меча му и го поведохме към нея. Кралицата беше по стар навик при нас, на двора, и когато човекът я видя, веднага се втурна към нея, докосна краката ѝ и се поклони.
— Сипаите на Джанси се вдигнаха на въстание срещу британците, ваше височество! Мъж на име Хавилдар Гурбакш, командир на Седма рота на Дванайсети пехотен полк, е превзел с хората си форт Стар!
В град Джанси има три укрепления — онова, което някога е било домът на рани, форт Стар и Градският форт. Но само в складовете на форт Стар имаше оръжия и амуниции.
— Има ли още нещо? — попита рани. От пръв поглед се виждаше, че полага огромни усилия да изглежда неутрална. Защото, ако окажеше открита подкрепа на въстаниците и британците потушаха метежа, със сигурност щяха да я убият.
Ниският сипай се помести притеснено от крак на крак и отговори:
— Двама офицери са били убити, а останалите британци се спасяват с бягство. Капитан Скийн се опитва да убеди хората си да се подслонят в Градския форт.
Сетих се за доктор Макигън и мисис Макигън, които ни помогнаха да се подготвим за пътуването си до Лондон. Сетих се и за майор Уилкс — дано изобщо не се е връщал тук от Англия с годеницата си!
— Кой те изпрати? — попита рани.
Сипаят сведе очи към сандалите си и промърмори:
— Никой, ваше височество. Дойдох по собствена воля.
Значи останалите сипаи нямаха доверие на рани.
Кралицата моментално свика събрание на дургавасите и стражите в Дурбар хол. Веднага, щом ние влязохме в двореца, двестате войника, които британците бяха позволили на рани да си наеме, оградиха Рани Махал, за да го отбраняват. Самата рани остана на долния етаж с Арджун и Сундари.
— И какво правим сега? — извика Кахини, докато се качвахме по стълбите. — Защо не помагаме на въстаниците във форт Стар?
— Въпросът би бил валиден, ако рани иска да им помогнем — промърмори Мандар.
В самия Дурбар хол нямаше място да стоиш прав, камо ли да седнеш. Стаята беше построена за не повече от петдесет човека, но заедно с нас, стражата и цялата прислуга на двореца, стълпени вътре, бяхме близо двеста. Ние с Джалкари се настанихме до прозорците, опитвайки се да разберем какво става долу. Из пазара се носеше пушек, хората се щураха насам-натам и бързаха да затворят сергиите си, но пламъци не се виждаха. Засега.