Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— В такъв случай Дурга да ви пази — изрече рани, но все едно казваше да внимават да не ги завали дъжд — толкова емоция влагаше в думите си.
След това пожелание тя се върна в двореца, а ние останахме до вратите, за да се опитаме да ги затворим и залостим добре, преди тълпата да се е разбесняла.
— Назад! — изкрещя Кахини, когато мъжете направиха опит да настъпят напред. — Или рани ей сега ще ви каже какво мисли наистина за вашето въстание!
— И какво толкова може да мисли? — подвикна един от сипаите.
— Че вие сте шайка кучета, тръгнали срещу лъвове! — изкрещя в отговор тя.
И точно в този момент Арджун дръпна силно вратите, затвори ги и ги залости с дървената греда. После се обърна към нея и избоботи:
— Защо трябваше да казваш това, а?!
Кахини го погледна право в очите — ако някога сте поглеждали в очите подивяло животно, значи можете много добре да си представите погледа ѝ.
Обаче стореното вече беше сторено. Нанесените щети бяха непоправими. Съвсем скоро мълвата щеше да плъзне по всички флангове на въстаниците. И те щяха да повярват в една лъжа. А положението на рани щеше да стане крайно несигурно. Освен ако не останеше неутрална, животът ѝ и този на сина ѝ щяха да бъдат изложени на огромна опасност.
Двамата с Арджун решихме да не казваме на рани за случилото се, но от този момент нататък не изпускахме Кахини от очи. Когато настъпи вечерта, аз я последвах тихичко до стаята на Гопал и застанах пред вратата, докато те разговаряха вътре с приглушени гласове.
— Искам да дадеш това на родителите ми! — каза тя. — Кажи им, че съм добре и че няма за какво да се притесняват.
Кахини нямаше родители. Майка ѝ беше починала при раждането ѝ, а баща ѝ — няколко години по-късно. Сега Гопал студено изрече:
— Не виждам защо изобщо трябва да му го предавам!
— На тях! — изсъска Кахини. — Дай им този сапфирен пръстен! И не забравяй сделката ни!
Очевидно въпросният пръстен не беше предназначен за родителите ѝ. Но тогава за кого?
— Снощи ми липсваше — рече Гопал. В гласа му се долавяше копнеж.
— И на мен много неща ми липсват, включително Панч Махал — тросна се Кахини. Но после гласът ѝ изведнъж омекна. Като че ли слушах напълно различен човек, който изрече: — Точно сега има много по-важни неща, за които трябва да се притесняваме. Всичко с времето си.
— Само това повтаряш! — смотолеви той.
После се чу мляскащ звук, като целувка. И стомахът ми се преобърна от погнуса.
Бащата на рани смяташе, че се налага веднага да напишем писмо на британците, за да ги уведомим, че кралицата ни няма никакъв пръст в касапницата извън стените на крепостта. И нещо повече — че дори се е опитала да я предотврати, предупреждавайки капитан Скийн да напуснат максимално бързо крепостта. Ала повечето от съветниците ѝ бяха на мнение, че и всичките писма на света не биха могли да накарат британците да повярват, че рани не е била съучастник в това престъпление. И след като британците така или иначе щели да я нарочат за бунтовник, по-добре било тя да се присъедини към въстаниците.
В крайна сметка се взе решение тя да напише това писмо.
Тя ми продиктува какво искаше да пише в писмото, след което аз го преведох на английски и отново ѝ го прочетох. Когато се увери, че е обхванала всички необходими подробности, тя подпечата писмото и повика Гопал.
В този момент някой започна да удря по вратата и веднага след това се чу гласът на Арджун:
— Ваше височество, към Джанси приближава армия!
Пръстите ми хванаха лъка още в мига, в който той нахлу в стаята.
— Стражите казват, че войската пристига от Унао. На около пет кос оттук. Води ги някакъв мъж на име Садашив Нараян, който твърди, че идва, за да предяви претенции към трона ви!
Рани пребледня като платно и прошепна:
— Роднина на Невалкар!
— Войската наброява между две до три хиляди човека. Намеренията им са да поставят този Садашив Нараян на вашия трон, а след това да се отправят към Делхи.
Но рани вече беше излязла от стаята си. Двамата с Арджун я последвахме до Дурбар хол, където беше дадена заповед да бъдем в готовност.
— Няма да отстъпим този дворец на бунтовниците! — извика рани. — Сундари, отведи дургавасите на първия етаж! Каши, охранявай Ананд в моята стая! Арджун, изведи стражите си на двора! Тези мъже смятат, че като сложат на моя трон някой, който е по-голям противник на британците от мен, ще постигнат нещо, обаче не си дават сметка, че още преди да е дошъл дори краят на жътвата, британците ще му прережат гърлото!
В двореца настана голяма суматоха. Аз заех позиция до Джалкари на първия етаж. Стрелата ми беше насочена през прозореца към портите, така че още първият преминал оттам въстаник щеше да бъде прострелян право в сърцето. Не можех собственоръчно да държа на разстояние три хиляди мъже, но със сигурност голяма част от тях щяха да умрат, още преди да са направили и две крачки в нашия двор.