Портретът на един шпионин

- Изглежда, си дошъл не когато трябва.

- Нима? - отвърна Михаил. - Само преди няколко години това място бе плувнало в пари. Руската мафия използваше тукашните недвижими имоти, за да си пере парите. Купуваха апартаменти и вили и ги продаваха след седмица. А сега даже и момичетата в „Одеса“ едва свързват двата края.

- Убеден съм, че ще се оправят някак.

Михаил извади куфарче от единствения шкаф в помещението и го отвори. Вътре имаше осем пистолета - четири берети и четири глока. За всеки от тях имаше заглу-шител.

- Беретите са деветки - каза Михаил. - Глоковете са четиридесет и петици. Сигурни оръжия. Но правят големи дупки и вдигат много шум даже със заглушител. Това оръжие обаче не произвежда абсолютно никакъв шум.

Той извади една козметична чантичка е цип. Вътре имаше спринцовки с игли и няколко шишенца с надпис „Инсулин“. Габриел взе две спринцовки и две шишенца от лекарството и ги пъхна в джоба на якето си.

- А пистолет? - запита Михаил.

- В „Бурж ал Араб“ не гледат с добро око на тях.

Михаил му подаде една берета заедно с резервен пълнител. Габриел пъхна оръжието в колана на панталона си и попита:

- Какви коли са ни уредили от Транспортния отдел?

- Няколко беемвета и тойоти „Ланд Крузър“, новите „кораби на пустинята“. Ако преценим, че сподвижникът на йеменеца е Малик ал Зубаир, не би трябвало да имаме затруднения да го проследим, след като излезе от хотела. Това не е нито Кайро, нито Газа. Пътищата тук са прави и широки. Ако се отправи към някое съседно емирство, няма да го изпуснем. Но ако тръгне за Саудитска Арабия, ще се наложи да го ударим още преди да е пресякъл границата. Може да стане грозна картинка.

- Ще ми се да избегнем престрелка в пустинята, ако е възможно.

- И на мен. Но кой знае? С мъничко късмет, може и да реши да изкара тази нощ в апартамента си на Джумейра Бийч. Ще му капнем малко сънотворно, за да спи по-добре, а после... - Михаил не довърши. - И как е в „Бурж“?

- Точно както човек би очаквал да е в единствения седемзвезден хотел в света.

- Надявам се, че се наслаждаваш на обстановката -завистливо рече Михаил.

- Ако ме бе послушал, сега щеше да живееш в Америка заедно със Сара.

- И какво щях да правя там?

Габриел не отговори на този въпрос.

- Още не е късно, Михаил — каза той. - По някаква причина тя все още е влюбена в теб. Дори глупак като теб би трябвало да го вижда.

- Нещата между нас няма да се получат.

- Защо? - Габриел огледа малкия мръсен апартамент. - Защото държиш да живееш така ли?

- Ха, кой го казва! - Михаил затвори куфарчето с хлопване и го върна в шкафа. - Тя ли те помоли да ми наговориш всичко това?

- Ако разбере, ще ме убие.

- И какво още ти каза?

- Че си се държал доста зле. - Габриел помълча и добави: - Нещо, което ти се кълнеше, че няма да се случи.