Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Шанд мълчеше, без да отделя поглед от очите й.
— Не може, нали? — смънка тя.
— Не може!
— Още тогава понасяхме големи загуби заради жегата… — промълви тя окаяно.
— През есента е валяло достатъчно — успокои я старецът, — за да има добра реколта. Засега не ги заплашва глад. Но ако войната се проточи…
— Просто искам да си отида вкъщи — прошепна Каран.
— Знаеш, че не бива. Ще бъдеш за тях още по-страшна заплаха и от войната.
— Разбирам — тихичко го увери Каран. — Нямам избор.
— Значи е най-добре да дойдеш с мен.
— Нямам никакви пари. Ти как ще ме издържаш? Не си богат, прислужваш в странноприемница, където рядко отсяда някой. Готрайм може и да бъде опустошен от войната. Накрая май ще стигна до просешка тояга. — Тя опря чело на ръцете си и следващите думи се чуха приглушено. — Повече от всичко на света искам да съм в своя дом, само да не беше Лиан.
— Не винаги съм бил това, което съм днес — каза Шанд. — Да, мога да те издържам. Тоест… ъ-ъ…
— Какво има? — пак се притесни тя.
— Ако не настояваш прекалено често да се къпеш с гореща вода.
Той се разкикоти, след него прихна и Каран, но само от учтивост.
— Добре, ще дойда. Тялото ми оздравява, но главата ми е празна и объркана. Нуждая се от помощ и свикнах да разчитам на тебе.
Шанд предпочете да не задълбава в неохотното й съгласие.
— Тогава е време да се размърдаме. Чух обезпокояващи новини, когато се разхождах снощи.
— Тъй ли?
— Ганиш — така се нарича цялата страна — се е подчинила на Игър преди два дни, макар че армиите му дори не са пресекли границата. А твоето представление привлече внимание към нас.
Тя май се канеше да изпадне в паника.
— Трябва да бягаме.
— Така е, но къде? Щом войската се настани тук, ще започнат да издирват фигуриращите в списъците и твоето име е в тях. В такива времена хората с дарбата на усета са особено застрашени…
— Не си първият, от когото го чувам — свадливо се озъби Каран.
— Все пак ме изслушай! Игър не е единственият, който би те поробил заради тези способности.
— Те са неуправляеми. Не може да се разчита на тях.
— Но другите не знаят това, нали? А и някой с по-силна воля би могъл да насочва дарбата ти. След случката снощи ще те намерят лесно. Мисля си, че е най-добре да прекосим морето. Земите на изток са обширни и безлюдни, там можеш да се криеш цяла вечност. — Той извади кесията си и изтърси на нея сребърни монети, които биха й стигнали за месеци наред. — Задължително е да имаш пари. Вземи това.
— Не искам да съм задължена никому.
— Вече си ми задължена. Вземи ги де! Много по-унизително е да просиш за всичко, което ти е необходимо.
— Няма как да ти върна парите. Нищо чудно Готрайм да е съсипан след войната. А дори да остане нещичко, ще го похарчим за посев и поддръжка на къщата, не за моите прищевки.
— Да оцелееш, не е прищявка. А парите не са сред нещата, от които съм лишен в този свят. — Каран забеляза, че очите му овлажняха. — Някой ден може и аз да опра до твоята помощ. Тогава ще ми се отплатиш, ако ти е по силите. Ако пък не, помогни другиму в тежък миг. Така се върти колелото…
Каран побутна монетите по мокрите дъски към него.
— Ако се нуждая от пари, ще те помоля да ми дадеш. Ще преглътна някак унижението, защото си спечелил тези пари с пот на чело. И ще ти се отплатя както и когато пожелаеш. Не искаш от мен повече, отколкото аз от свой длъжник. — Тя изведнъж заговори за друго: — Шанд, страх ме е. Предишния път не успях да се скрия от уелмите.
— Но какво искаха всъщност — да хванат тебе или да вземат Огледалото? Известно време ще бъдат заети в Шазмак и в Туркад. И Игър им намира работа! Дарбата ти е ценна, но не чак толкова, че да те гонят навсякъде.
Но още докато изричаше думите, Шанд си спомни казаното от баща й колко особена е Каран. Ами ако я гонят навсякъде?
— И аз ще си отдъхна, ако сме отвъд Туркадско море — призна Каран. — Много ми се иска да обикалям земите на север и на изток, дори до бреговете на Сухото море.
Старецът впи остър поглед в лицето й, но премълча опасенията си.
— Тогава да тръгнем към Сухото море — задоволи се да промърмори.
Нарамиха раниците си и започнаха да разпитват кой би ги взел на някое рибарско корабче да ги откара на отсрещния бряг. Никой обаче не се съгласяваше.
— Че какво да правим там? — повтори като ехо вторият капитан. Подсмихна се, щом зърна червеникавите кичури на Каран, подали се изпод кърпата на главата й. — Сега бамунди минават на големя пасажи в нашите води. Може би след седмица-две, ако времето е тихо…
— Но нали има и други кораби, които могат да ни откарат до другия бряг?