![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Проклятие! Като най-елементарната клопка за проститутки.
- Приживе Ричард Логан организира няколко доста сложни престъпни схеми - изтъкна Райм. - Няма начин да е действал сам. Опитвахме се да открием някои от съучастниците му.
- Разбрах. Само че вашият човек доста надхвърли правомощията на един полицай под прикритие.
- За първи път участва в такава операция.
- Това не ме изненадва. Адвокат Уелър изобщо не беше доволен от развитието на нещата, както можете да си представите. Въпреки това няма да подава жалба.
- Кажете му, че сме му благодарни. Сега ще може ли Рон да ми се обади?
- Да, разбира се.
Затвориха и след малко стационарният телефон иззвъня. Пуласки се обаждаше от предплатения номер.
- Новобранец.
- Съжалявам, Линкълн. Аз...
- Не се извинявай.
- Не се справих добре.
- Не съм сигурен, че положението е толкова лошо.
Младият полицай замълча за момент.
- Какво искаш да кажеш?
- Научихме едно нещо: Уелър и клиентите му - близките на Логан - нямат връзка със съучастниците и престъпните начинания на Часовникаря. Иначе нямаше да те издадат.
- Да, предполагам.
- Пуснаха ли те вече?
- Да.
- Е, добрата новина е, че можем да оставим Часовникаря да почива в мир. Повече няма какво да ни разсейва. Имаме да заловим убиец. Домъкни си задника тук. Веднага.
Райм затвори, преди младият полицай да успее да каже друго.
В този момент телефонът иззвъня отново и Райм научи новината за четвъртата атака.
Когато чу, че убийството е извършено в едно татуировъчно студио в Долен Манхатън, веднага попита в кое.
Макар че вече се досещаше - престъплението бе станало в студиото на Ти-Ти Гордьн. Криминалистът въздъхна и сведе глава.
- Не, не...
За момент Гледна точка към смъртта едно и две се конкурираха. После първата надделя и Райм се обади на Сакс, за да ѝ съобщи, че се налага да извърши още един оглед.
55.
Амелия Сакс се върна от последното местопрестъпление по случая „Извършител 5-11“ - татуировъчното студио на Ти-Ти Гордън в Ийст Вилидж.
Оказа се обаче, че жертвата не е самият Гордън. Той не бил в студиото, когато убиецът се промъкнал вътре, заключил вратата и отишъл в задната стая, за да направи поредната си смър- тоносна татуировка. Тялото, което бе използвал този път, беше на един от татуировчиците, работещи в студиото - Еди Бофорт. Беше се преместил в Ню Йорк от Южна Каролина преди няколко години и по думите на Гордън вече започваше да се утвърждава като име в занаята.
- Трябваше да оставим човек в студиото, Райм - каза тя.
- На кого би му хрумнало, че има опасност за него?
Райм бе искрено изненадан, че убиецът е открил татуировчика. Как? Изглеждаше малко вероятно, но все пак беше възможно да е проследил Гордън от къщата на криминалиста. Но общностга на татуировчиците беше малка и някой сигурно бе издал на Извършител 5-11, че Гордън помага в разследването. Затова убиецът бе решил да го убие. Но когато е отишъл в студиото и не го е намерил, може би просто е решил да покаже на всички какво се случва, ако помагаш на полицията, и е избрал за жертва първия служител, когото е заварил.
Освен това беше време да остави поредното послание.
Сакс описа какво е заварила: Бофорт, проснат по гръб. Ризата му бе вдигната и убиецът бе татуирал още една част от пъзела на корема му. Сакс извади паметта от фотоапарата си и изкара снимките на екрана.
Рон Пуласки, който се беше върнал от катастрофалната си операция под прикритие, стоеше пред монитора със скръстени ръце.
- Не са по реда на числата - отбеляза. - Втория, четирийсет, седемнайсети и шестстотната.
- Уместна забележка - каза Райм. - Можеше да ги подреди по възходящ ред, ако искаше. Значи, или редът има някакво значение, или е искал нарочно да ги разбърка. И сега пак е чис- лително редно, не бройно. Четирийсет е единственото бройно.
- Може би е някакъв код - предложи Мел Купър.
Възможно беше. Но имаше твърде много комбинации и нямаха отправна точка. Разбиването на прост шифър, в който буквите са заместени с числа, обикновено се основава на факта, че буквата „е“ е най-разпространената в английския език, и с нея се замества най-често срещаното число в шифъра. Тук обаче имаше твърде малко числа - и бяха изписани с букви, което означаваше, че значението им е само това, което по принцип означават, колкото и мистериозно да беше.