Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Райм погледна снимките на татуировките на таблото.

„Какво, по дяволите, се опитваш да кажеш?“ - запита се от­ново.

Ребус, цитат, шифър? Мислите му се въртяха все около тео­рията, че това са указания за някакво място. Но къде?

Телефонът му отново иззвъня. Той погледна номера на дис­плея и се намръщи. Нямаше изписано име.

Вдигна:

-      Райм.

-      Линкълн.

-      Новобранец? Ти ли си? Какво има?

- Да, аз...

-      Къде се губиш, по дяволите? Екипът е в хотела, където ще се срещнеш с Уелър. Или трябваше да се срещнеш с Уелър. Чакат вече час. А ти не се появи. - Райм добави със строг глас: - Бяхме, както можеш да се досетиш, леко разтревожени.

-      Появи се проблем.

- И?

-      Ами, така да се каже, арестуваха ме.

Линкълн не беше сигурен, че е чул добре.

-      Я повтори.

-      Арестуваха ме.

-      Обясни.

-      Не стигнах до хотела. Спряха ме преди това.

-      Казах да обясниш. Не да ме объркваш още повече.

Купър го погледна и той сви рамене.

-      Тук има един агент от НЙБР. Иска да говори с теб.

Нюйоркското бюро за разследване ли?

-      Дай го.

-      Ало, детектив Райм?

Криминалистът не си даде труд да обяснява, че вече не ра­боти в полицията.

- Да.

-      Аз съм агент Том Абнър, от НЙБР.

-      Какво става, агент Абнър?

Райм се стараеше да говори спокойно, въпреки чувството, че Пуласки е прецакал операцията под прикритие и е провалил всички шансове да научат повече за съучастниците на Часовни­каря. И ако съдеше по оправданието „арестуваха ме“, сигурно доста бе оплел конците.

-      Разбрахме, че Рон е действащ патрулиращ полицай от Нюйоркското управление, но никой в централата не знаеше за операцията под прикритие, в която твърди, че участва. Можете ли да потвърдите, че е част от такава операция под ваше ръко­водство?

-      Аз съм цивилен, агент Абнър. Консултант. Но да, той про­веждаше операция под прикритие под ръководството на детек­тив Амелия Сакс от отдел „Тежки престъпления“. Трябваше да действаме много бързо и нямахме време да действаме по канал­ния ред. Тази сутрин Рон трябваше да установи първоначален контакт с евентуални престъпници.

-      Хъм. Ясно.

-      Какво е станало?

-      Вчера адвокат на име Дейвид Уелър, с кантора в Лос Анджелис, се свърза с нас. Бил нает от близките на покойния Ри­чард Логан - осъден престъпник, умрял наскоро.

- Да.

Райм въздъхна. Цялото фиаско започваше да му се изяснява.

-      Господин Уелър ни сигнализира, че в погребалното бюро се появил някакъв тип, който прекалено много разпитвал за господин Логан. Искал да се срещне с близките или сътрудни­ците на покойния и изглеждало, че е участвал в някои от прес­тъпните начинания на Логан преди смъртта му. Аз предложих да заложим клопка, за да видим какво иска този тип. Господин Уелър се съгласи да помогне. Сложихме му подслушвателни устройства и той спомена едно престъпление в Мексико, ор­ганизирано от Логан. Рон предложи пари, за да участва в друг опит за убийство на същия служител на реда.