Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

- Моята теория...

-      Да. Знам. Каза ми, че онзи кретен го е прецакал. Райм.

Значи адвокатът все пак знаеше за криминалиста.

-      Но планът беше брилянтен - добави Пуласки.

-      Да, така беше. - Уелър изглеждаше по-спокоен сега, след като Пуласки му сподели подробности, които не бяха известни на широката публика. Примъкна се малко по-близо и добави: - Клиентът ми може би има интерес към този случай.

„Клиентът или ти?“ - почуди се Пуласки. Положи усилие да гледа Уелър в очите, което бе трудно, но той издържа.

-      Какво за този план? - попита.

-      Може би има интерес към алтернативен подход към ситу­ацията - многозначително каза Уелър. - В Мексико. Господин Логан работеше по този въпрос, преди да умре.

-      Не разбрах много добре.

-      Нов подход.

-      Аха.

-      Ако има изгода за всички.

-      Каква изгода? - попита Пуласки. Стори му се много наход­чив въпрос.

-      Значителна.

Това прозвуча като доста добър отговор. Но той знаеше, че в такива ситуации често се блъфира - е, засега само предполага­ше, защото повечето от познанията си за работата под прикри­тие дължеше на сериала „Синя кръв“ и детективските филми.

-      Клиентът ми търси хора, на които може да има доверие. Вие може би сте такъв човек. Но ще трябва да ви проучим повече.

-      Аз също трябва да проуча с кого имам работа.

-      Очаквахме го. Освен това - бавно изрече Уелър - клиентът ми би искал да получи нещо от вас. Като гаранция, че сте сери­озен. Можете ли да оставите нещо на масата?

-      Какво „нещо“?

-      За да спечелите пари, трябва да вложите пари.

Охо, караха го да инвестира. Мангизи. Чудесно. Много по- добре, отколкото да го накарат да им занесе главата на някой конкурентен наркотърговец, за да докаже лоялността си.

-      Няма проблем - отговори Пуласки небрежно, сякаш сега можеше да се качи на частния си самолет, да отиде до Швейца­рия и да напълни торби със стотарки от частната си банка.

-      Колко сте готов да заложите?

Сложен въпрос. Много трудно бе да намериш пари за мнима инвестиция. Шефовете в полицията знаеха, че винаги има риск да ги изгубиш. Но той нямаше представа какви са лимитите. Какво биха направили героите от „Синя кръв“? Пуласки сви рамене:

-      Сто хилки?

Уелър кимна:

-      Добра сума.

В този момент Пуласки си помисли: „Откъде знаеше, че ще дойда от тази страна?“ До хотела можеше да се стигне по три-четири различни пътя. „И, по дяволите, откъде знаеше, че ще дойда пеша, а не с такси или собствена кола?“ По-рано Уелър бе споменал паркинга на „Хънтингтън Армс“.

Отговорът бе, че Уелър или някой друг го е проследил.

И причината за това можеше да бъде само една: да му зало­жат клопка. Може би Уелър го бе видял да излиза от къщата на Райм и бе проверил кой е собственикът.

„А аз съм тук без подслушвателно устройство и на цели две преки от подкреплението, само с този пистолет на гле­зена ми.“

-      Добре, радвам се, че работата потръгна. Нека да осигуря парите и...