Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
Но ето сега съобщаваха от Лангли, че четиринайсет минути по-късно електронният център е засякъл два телефонни разговора от борда на „Куантъм“-66, прекъснати едновременно след няколко минути.
Може пък да са успели да се задържат четиринайсет минути във въздуха, помисли си Рот, и чак тогава да са загубили окончателно контрол. Нали спасителният отряд от самолетоносача „Айзенхауер“ не бе уловил нищо в радара си, а боингът не е детско хвърчило, та да отлети незабелязано от предполагаемото място на катастрофата.
И все пак, цели четиринайсет минути?
Имаше още едно обяснение, много по-неприятно от първото: самолетът е симулирал катастрофа и наистина е успял да избяга, без да бъде засечен. А ако бяха още живи и не се свързваха с никого, значи съвсем съзнателно заблуждаваха света, че с тях е свършено. Иначе командирът щеше да потърси помощ срещу нападателя, както би направил всеки невъоръжен пилот на граждански полет.
Рот въздъхна тежко. Ситуацията беше изключително рискована и неговото собствено бъдеще бе заложено на карта. Директорът на ЦРУ продължаваше да лежи в болницата в безсъзнание, а президентът все още не бе назначил официално никой, изпълняващ длъжността. Рот знаеше, че е най-подходящият претендент за поста, но ако почне да подтиква президента към съмнителни решения, ще се намерят разни съветници, които да му подшушнат туй-онуй и колебливият обитател на Овалния кабинет ще го зареже веднага.
А „Куантъм“-66 в полет не само представляваше реална заплаха за човешката цивилизация, но можеше да осуети неговия добре изпипан план да насочи всемирния гняв към „Ал Акба“.
Трябва да му втълпя колко опасен е боингът за престижа на страната ни — американски самолет заплашва да зарази цял свят със смъртоносна болест!
Президентът не бива да прави публични изявления засега, реши Рот и бързо се изправи.
Лесна работа бе да отмени пресконференцията. По-трудно щеше да убеди президента да хвърли военната авиация в смъртоносна атака срещу мирен граждански самолет.
Хотел „Хайят“, Вашингтон
Харолд и Джейни Холингсуърт от Чинук, щата Монтана, прекараха третия ден от ваканцията си в Националната художествена галерия и се прибраха в хотела леко уморени, но в превъзходно настроение.
Джени — репортерка в местния вестник в Чинук и начинаеща авторка на криминални романи — беше очарователна брюнетка. Макар и вече да наближаваше четирийсетте, тя изглеждаше превъзходно в миниполичката си. Възкъсите дрешки отдавна бяха нейна запазена марка и доставяха огромна естетическа наслада на съпруга й.
Имаха маса за вечеря в Джорджтаун, но Джени си бе наумила първо да съблазни Харолд с новото си изкусително бельо, което предвидливо мушна в куфара на тръгване. Тя се усмихна доволно и благодари на съдбата, че бракът им не само не притъпи, а сякаш подсили огнената страст в интимните им отношения. Още в асансьора Харолд положи нежно ръка върху приятно закръглените й задни части, тя прокара пръсти по мощната му гръд и двамата взеха да се целуват нетърпеливо. Джени едва го дочака да отключи вратата, втурна се в стаята с полуразкопчана блуза и замръзна на място.
— Кои сте вие и какво търсите тук? — попита разярена тя.
Някакъв непознат мъж стоеше до леглото с телефон в ръка, а край него млада жена нервно пристъпваше напред-назад.
И двамата се вкамениха и погледнаха виновно, сякаш са ги хванали на местопрестъплението.
Ръсти остави слушалката на мястото й и бръкна в задния джоб на панталона си, за да измъкне служебната си карта.
Харолд Холингсуърт проследи движението на ръката му и помисли, че неканеният гост се готви да извади пистолет. Грабна Джени за раменете и я дръпна силно назад към отворената врата.
— Чакайте, стойте! — властно изкомандва непознатата.
Харолд се поколеба за миг, а Ръсти намери картата си и му я показа.
— Моля ви, затворете вратата — нареди той. — Ние сме от ЦРУ. Аз съм доктор Ръсти Сандърс, а това е агент Шери Елис.
Ръсти никога досега не се беше представял като оперативен работник и дори на самия него думите му прозвучаха доста помпозно.
Значи вече съм агент, помисли си Шери с насмешка, но успя да запази сериозно изражение, както изискваше новата й титла.