Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Биографии и мемуары » Сянката на планината
Сянката на планината - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на планината

Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:

„Дългоочакваното продължение на ШАНТАРАМ не може да се вмести в никакви рамки — в това е и неговата прелест. Главният герой Лин — Шантарам — избягалият австралийски затворник, кръстосва Бомбай с мотора си, не се бои да влиза в стълкновения, цитира класици и доблестно се опитва да излекува разбитото си сърце. — Publishers Weekly „Майсторски написан киносценарий във формата на роман, където под измислени имена се появяват реални лица… — Kirkus Review „ШАНТАРАМ беше и остава международен суперхит, СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА също е обречена на успех. — Libraiy Journal „Някои епизоди вземам от живота си и описвам почти без изменение, други съчинявам въз основа на опита си. ШАНТАРАМ и СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА са романи, не автобиографии — и фактологическата истина в тях не е най-важното нещо. За мен по-важна е другата достоверност — психологическата. Много се забавлявам, когато ме питат как е Карла… Прекрасно е, когато хората смятат, че всичко е точно така — от първата до последната дума: значи достоверно съм го измислил. Но една достоверност не е винаги достатъчна — читателят трябва да получи нещо, заради което да се връща отново и отново, да се пречиства и да намира всеки път по нещо ново за себе си, нещо на още по-дълбоко ниво… Затова в СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА използвам толкова алегорични връзки с „Енеида и с „Епоса за Гилгамеш… Алегориите са като призраците: невидими и вездесъщи, те пронизват моя текст, разказвайки свои собствени истории… Грегъри Дейвид Робъртс *** Грегъри Дейвид Робъртс е роден в Мелбърн през 1952 г. След разпадането на брака си развива хероинова зависимост, извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за три месеца успява да задигне 38 000 долара. Наричат го „бандита джентълмен заради това, че по време на обирите си носи костюми от три части използва думи като „моля и „благодаря. Заловен е и получава 19-годишна присъда, която излежава в затвор с максимална степен на сигурност. Две години по-късно успява да избяга от там посред бял ден и се превръща в най-търсения бандит на Австралия. По-късно се свързва с Бомбайската мафия, за която работи години наред. Действа като контрабандист на злато, валута, фалшиви паспорти, които изнася за Нигерия, Заир, Ирак, Мавритания, Шри Ланка и участва във войните на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз… През 1990 г. е заловен окончателно и е върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си. В затвора Грегъри Робъртс написва шедьовъра си ШАНТАРАМ. СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА е неговото продължение.
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 383
Перейти на страницу:

Дреболии. Перлената брошка на майка си и една моя писалка — хубава, подарък от фирмата

за пенсионирането ми.

Щом го попитахме за нея, избухна и обвини прислугата. Но е той. Знаем. Продава

откраднатото, за да си купува дрога. Кимнах.

— Срамота! — въздъхна възрастният човек и очите му се наляха със сълзи. — Какъв

срам и позор!

В гласа му имаше болка и страх, защото обичта вече бе чужда на техния дом. Някога аз

бях този, чуждият. Бях зависим от хероина — толкова зависим, че крадях пари, за да си го

набавям. Скъсах с него преди двайсет и пет години и презрението ми към хероина растеше с

всяка година, но сърцето ми се свива всеки път, когато видя, че някой е пристрастен — и

продължава да води война срещу себе си. В изпълнения с обич дом на родителите ми този

чужденец бях аз. Зная колко е трудно да познаеш границата между външната и истинската

помощ. Зная, че заради пристрастеността на един страдат и се измъчват до смърт всички, отново и отново. И зная, че понякога, ако обичта не се закали, тя изобщо не оцелява.

В онзи ден, в онази необуздана година, преди да разбера какви карти ще ми подхвърли

Съдбата, аз се молех за всички нас: за Викрам и семейството му, за всички роби на забравата.

ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

ПАРКИРАХ МОТОРА СРЕЩУ „Каяни", където беше срещата ни с Лиса. Докато

изчаквах на светофара, вдишах дълбоко два пъти и се впуснах сред бомбайския трафик по

платното на втория ми любим път убиец на пешеходци. Полудели машини връхлитаха

насреща ми, завиваха и кривяха най-непредвидимо. Ако не участваш в танца, умираш.

Отсреща, от другата страна на шосето на самоубийците, се хванах за провесеното на

входа въже, за да се изкача по стръмните мраморни стъпала, и влязох в кафенето. Може би

най-прочутото парсийско заведение за чай и кафе в Бомбай „Каяни" предлагаше и омлети с

люти чушки, банички с месо и зеленчуци, топли сандвичи и най-богатия избор от домашно

изпечени сладкиши и бисквити в района.

Лиса ме чакаше на любимата си маса в дъното на партера с гледка към работата в

кухнята, на седем крачки от шубера за сервиране.

Неколцина сервитьори се усмихнаха и ми кимнаха, когато се упътих към масата й.

„Каяни" беше едно от нашите места — през двете години, откакто бяхме заедно, всяка втора

седмица ние обядвахме или пиехме следобеден чай там.

Целунах я и се настаних в единия ъгъл на масата. Краката ни се докосваха.

— Бън мъска? — попитах я, без да поглеждам менюто.

Това беше любимата й закуска в „Каяни" — прясно изпечена кифличка с масло, нарязана на три резена, за да може удобно да се топва в чаша горещ сладък чай. Тя кимна.

— До бън мъска, до чай — поръчах на сервитьора. Две кифлички с масло и два чая.

Сервитьорът на име Атиф прибра неизползваните менюта и се упъти към шубера, като в

движение огласи поръчката.

— Извинявай за закъснението, Лиса. Получих известие за Викрам, затова отидох у

Денис да го закарам вкъщи.

— Денис? Това Спящият баба ли е?

— Да.

— Ще ми се да се запознаем. Много съм чувала за него. Има нещо като култов статут.

Риш говореше, че щял да прави инсталация въз основа на транса му.

— Мога да те заведа там, само че то не е точно запознанство — освен ако не ти

провърви. Стоиш си там и се мъчиш да не му разваляш кефа.

— Да не му разваля кефа?

— Да, горе-долу е това.

— Този тип ми харесва! — разсмя се тя.

Познавах чувството й за хумор, знаех колко бързо се влюбваше в необичайни хора, които

се занимават с необичайни неща.

— О, да. Денис е точно твой тип.

— Ако ще се залавяш с нещо, направи изкуство от него — отвърна тя.

Донесоха чая и кифличките. Взехме по едно хлебно късче, потопихме ги в чая, докато

маслото потече, и лакомо го изядохме.

— Та, как е Викрам?

— Никак не е добре.

— Толкова ли го е закъсал?

— Толкова.

Тя се намръщи. И двамата познавахме питонската хватка на наркоманията.

— Смяташ ли, че трябва да направим нещо?

— Не знам. Може би. Казах на родителите му да го настанят за известно време в частна

клиника. Ще опитат.

— Могат ли да си го позволят?

— А могат ли да си позволят да бездействат?

— Така е — съгласи се тя.

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 383
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)