Обсидиановата стая

— Откъде знаехте?

— Моля, проверете и трупа на възрастната жена. Вижте дали липсва и нейната cauda equina.

Беше работа за две минути да се установи, че е точно така.

— Алойшъс – попита със странен тон Лонгстрийт, – какво става тук?

Обаче Пендъргаст не отговори. Cauda equina. Много бързо различни неща се долепиха едно до друго в главата му. Енох Ленг и неговият еликсир. Констънс Грийн и нейната сестра Мери. И сега Диоген.

Значи убиецът от самото начало е възнамерявал да насече своята жертва. Морфинът е бил просто, за да я изпрати в отвъдното и да улесни работата му. Но щом човек знаеше къде да гледа, разкъсванията, насичането и всички срезове на света не можеха да скрият факта, че на двата трупа са били направени малки ексцизии.

— Защо правиш това? – попита той брат си с глас, който беше под прага на слуха.

В този момент се чу силно чукане по вратата на моргата. Василивич отиде при нея и я отвори. Един от полевите агенти на Лонгстрийт чакаше отвън. Мъжът влезе забързан.

— Да? – попита Лонгстрийт.

— Има напредък в случая „Лейланд“ – обяви агентът.

— Продължавай.

— Вече знаехме, че е работил понякога за съдебния лекар на окръг Хендри. Но сега научихме, че макар и рядко, му е асистирал при поставяне на смъртоносни инжекции на осъдени на смърт.

— Е? – прояви нетърпение Лонгстрийт.

— Преди седем дни е надзиравал екзекуция в Пахоки. Еднолично.

Пендъргаст бързо заби поглед в мъжа.

— И кой е бил екзекутиран?

— Лушъс Гери. Завчера са го погребали.

Пендъргаст веднага се обърна към Лонгстрийт.

— Трябва да пуснеш молба за ексхумиране трупа на този затворник. Още днес.

— Не и докато не обясниш какво става.

— Ще ти обясня по пътя към гробището. А сега, моля те, обади се. Нямаме време за губене.