Обсидиановата стая

Напълни резервоара на плоскодънната лодка с пропелер и скрито се върна на острова откъм необитаемата му страна.

Бързо успя да намери гъстата група мангрови дървета настрана от сградите, като се изключат няколкото стопански постройки и един стар висок комин. Тук грижливо скри плоскодънната лодка и си направи лагер. След това проведе дълго разузнаване.

Подобната на храм постройка беше пуста. Светлините в главната къща бяха запалени, но тя не видя никакво движение. Беше сигурна обаче, че Питър, или по-точно Диоген, е вътре. Както и кучката.

В началото гневът й беше насочен само срещу Диоген. През цялото време я беше лъгал, крил своята истинска самоличност, своя таен живот. Независимо от това колко се бяха сближили, срещу колко опасности се изправиха заедно, колко предизвикателства преодоляха. Не само това, но е бил с друга жена – Констънс Грийн. Същата, която беше нарекъл кучка изнудвачка, към която изпитва единствено презрение.

Всичко беше лъжа. Но колкото повече мислеше за това, толкова по-ясно й ставаше, че не е честно да стоварва всичко върху него. Диоген не я беше заблудил от злоба или от някаква вродена жестокост. Беше го направил, за да се защити. Бил е заплашен по някакъв начин – сигурна беше в това! Не й беше разказал много за своето минало, но тя инстинктивно разбра, че нещо – събитие или поредица от случки – го бе наранило ужасно. Бе строшило нещо у него – нещо дълбоко и фундаментално.

Това беше нещо, което Флавия можеше да разбере.

Не беше негова вината, че не може да й се довери. Всъщност беше го правил – няколко пъти й бе поверявал свободата и живота си. Проблемът беше в това, че не бе напълно честен с нея. Сега, когато знаеше истинската му самоличност, тя щеше да му докаже, че вече няма причина да крие от нея каквото и да било. Би могла да му помогне да се защити от онова, което го тласка към толкова секретност.