Обсидиановата стая

54.

Беше малко преди един сутринта, когато черната фигура, която пилотираше плоскодънната лодка с пропелер на самолет през резервата „Голяма бяла чапла“, заобиколи последните подобни на гърбици малки островчета, които препречваха пътя към по-голямата земна маса, определяна в крайбрежния атлас като остров Халсиън. Двигателят работеше на ниски обороти, за да не привлича внимание. Пътуването се беше оказало трудно: плитките води и виещите се като лабиринт канали затрудняваха навигацията дори на дневна светлина, макар газенето на плоскодънната лодка да беше незначително. Сега наближи дългия кей. На него беше завързана дървена антикварна моторница, наименувана „Феникс“.

Флавия Грейлинг загаси двигателя на лодката и я остави да продължи по инерция покрай кея и да опре в дългия пясъчен плаж, който се простираше наляво и надясно и свършваше в горички мангрови дървета. Тя слезе от лодката и я издърпа под кея. Скърцането на пясъка беше заглушено от свиренето на вятъра в палмовите дървета. След това се присви зад малката беседка в края на кея и започна да оглежда.

На малко възвишение се виждаше покривът на голяма къща, заобиколена от кралски палми. На известно разстояние от нея различи по-малка постройка, почти скрита зад мангровите дървета, която приличаше на къща за прислугата.

Флавия беше облечена изцяло в черно и носеше леки тактически ботуши, предпочитани от военноморските тюлени. Беше сменила синята чантичка на кръста си с черна. На ръцете носеше черни италиански кожени ръкавици, избрани не заради модата, а защото бяха много тънки. Не беше стигнала дотам да си почерни лицето и да боядиса русата си коса черна, както беше правила понякога заради други мисии. В края на краищата работата днес бе твърде различна.

Тя се придвижи напред и изпълзя с котешка ловкост до върха на полегатото възвишение. Тук извади малък телескоп от чантичката на кръста си и с него проучи къщата и околността. Всичко беше спокойно. Имаше няколко светлини – може би газови или керосинови лампи, съдейки по трепкането им, но не се виждаха хора.

Тя върна телескопа в чантичката и дръпна ципа.

Направо беше превъртяла от ярост, когато Питър я остави в онази хотелска стая в Маями. Толкова гневна, че не искаше да си спомня. Не само защото криеше част от своя личен живот от нея, а по-скоро заради начина, по който се опита да я развесели с похвали, а след това й плати и си тръгна. Все едно парите можеха да компенсират прекараното време заедно и всичко онова, което беше направила за него. Плати й, все едно е курва. Макар да не бяха правили това още, знаеше, че той се изкушава. Беше го видяла как я гледа.

Наистина изпадна в амок, защото беше виждала да разиграва същия театър на другите и се ядосваше, че може би я мисли за толкова глупава да се хване на тази въдица. Очевидно й нямаше доверие, и то след всичко, което беше направила за него. Така да бъде: за измама бяха нужни двама. Той предполагаше, че е успял. Че тя харчи парите му в Копенхаген и чака край телефона обаждането, което може така и да не дочака.