Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
— Разбира се, но не трябва ли първо да ни спадне малко храната?
— Това са бабини деветини. Идвай.
Помисли си да я попита за бански, но осъзна, че няма смисъл. Стана, изрита мокасините си и хванати за ръце, те пресякоха верандата, минаха през мангровите дървета и стъпиха на кея. Констънс тръгна по него с бърз ход и той я последва. Преди да стигне до края, пусна на дъските халата и се хвърли с главата напред във водата. Той я последва.
Тя заплува напред в бърз кроул, а той се опитваше да не изостане. След няколко минути спря.
— Констънс, не влизай много навътре!
Обаче тя продължаваше да плува стремително, насочвайки се право навън от канала.
— Констънс!
Изглежда не можеше да го чуе и продължи да плува към един от по-дълбоките канали. Какво правеше тя?
— Констънс!
Сега обаче беше толкова далеч, че всичко, което Диоген можеше да види, бяха белите пръски вода, докато риташе с крака. Внезапно изпадна в паника. Луда ли беше? Дали не искаше да се самоубие? Подобни мисли му се сториха абсурдни. Сега вече трудно я различаваше. Дори когато присви очи, докато риташе с крака, осъзна, че вече не може да я види.
Той се обърна и заплува колкото можеше по-бързо към кея. Моторницата все още беше вързана за него. Диоген бързо облече утринния халат, скочи в нея и запали двигателя. След миг вече подскачаше по върховете на вълните в посоката, където тя изчезна, а сърцето му се беше качило в гърлото. Бързата моторница скоро преодоля разстоянието и Диоген я видя да плува нататък. Той намали газта, изключи предавката и остави двигателя да работи на празни обороти, преди да плъзне лодката успоредно на нея.
— Констънс!
Тя спря да плува и погледна към него.
— Какво има?
Той потисна паниката си. Не искаше да види, че е разтревожен. Нали вече беше изразила раздразнението си от неговото прекалено обгрижване.
Дари я с насилена усмивка и махване с ръка.
— Искаш ли да те закарам обратно?
— Нямам нищо против. – Тя се набра, прехвърли крак през борда и се озова в задния кокпит. Голото й тяло беше покрито с капки вода, които проблясваха на слънцето.
Диоген бръкна под арматурното табло, извади една хавлиена кърпа и й я подаде.
— Ти си истински морж – отбеляза той.
— Научих се да плувам едва на зряла възраст – отговори тя, дишайки тежко, и същевременно се зае да подсушава тялото си без капка свян. – Но все пак добре се оправям.
— Вярно е.
Диоген описа широк завой с лодката и пое обратно към острова, но не по същия път.
— Имам малък подарък за теб – каза той. – В библиотеката или по-точно в нейната ниша.
— Наистина ли? Не си спомням никаква ниша.
— Ще видиш. Да речем след десет минути?
— Да речем след три часа? Много се уморих от плуването.
— Три часа? Ами обяда?
— Днес ще го пропусна, особено след тази обилна закуска.
— Както кажеш, скъпа.
Той завърза моторницата на кея и двамата се върнаха в къщата. Констънс веднага се качи горе, същото направи и Диоген. Всеки се оттегли в собственото си крило. Диоген се запита докога ще продължава това разделение. Надяваше се, че не дълго.
58.
В западния край на Халсиън, дълбоко в гъста група от мангрови дървета, Флавия Грейлинг се размърда в своя спален чувал с цвят каки. Това не беше неспокойно движение – безпокойството затихна преди известно време. Беше мудното раздвижване на човек, който е стигнал до важно решение и сега само изчаква момента, за да го осъществи.
В началото се беше ядосала. Толкова много, че червена мъгла й пречеше да вижда, докато насочваше лодката по курс далеч от острова, и тя заседна няколко пъти в плитките води на резервата. Докато стигне до Маратон[53], червената мъгла се беше разсеяла и тя отново усети спокойното очакване, което винаги изпитваше преди операция, подобно на добър, твърд бетон под краката. О, разбира се, все още беше ядосана, но сега беше каменно гневна. Добре познаваше това чувство.
Имаше само един начин да го преодолее.
Беше се отбила в един магазин за оцеляване на открито в Маратон и използвайки малко от парите, които Диоген й даде в Маями, купи припаси за седмица: спален чувал, водонепроницаемо платнище, пластмасова лопата, вода за пиене, хигиенни принадлежности, резервни батерийки, енергийни блокчета от по 1200 калории всяко с неизбежния им вкус на ябълка и канела, плюс двайсетина пакета готови за ядене храни – макарони с говеждо чили, „Бьоф Строганов“, макарони с боб. В оръжеен магазин надолу по улицата използва фалшивата си самоличност, за да купи един „Глок 22“, резервен пълнител и две кутии с по 50 патрона калибър .40.
53
Град във Флорида, разположен на няколко от островите, известни като Кий. – Б.пр.